"Апокалиптично" от Джонатан Баркър и Джеймс Патерсън 💀

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤

След ревютата, които съм изписала в този блог, за любовта ми към творчеството на Джонатан Баркър... След неговите книги, които съм прочела и по които се обсебих още от първата страница... След желанието ми някой ден да пиша като него... Направо е нереално колко слабо ми хареса "Апокалиптично" от Джонатан Баркър и Джеймс Патерсън 🥲

Детайлното ми мнение по-надолу 👇🏼

Оригинално заглавие - "The noise" 

        Автор - J. D. Barker & James Paterson

        Издателство - Плеяда

        Преводач - Сибин Майналовски

        Оформление на корицата - Димитър Стоянов-Димов

        Брой страници - 400

        Година на издаване в България/чужбина - 2021г. / 2021г.

        Вид корица - мека

        Цена - 23.00лв

За авторите:

Джонатан Дилън Баркър е роден на 7 януари 1971 г. в Ломбард, Илинойс, САЩ. Отраства в Кристъл Лейк, Илинойс, а след 14-ата си година в Енгълууд, Флорида. Чете много и започва да пише истории още като тийнейджър. Учи в Института по изкуствата във Форт Лодърдейл, където получава бакалавърска степен по мениджмънт.

Докато е в колежа, Пол Галота от списание „Циркус“ се свързва с него и го кани в екипа на списание „Двадесет и петият паралел“, където Баркър работи рамо до рамо с човека, който по-късно ще стане известен под името Мерилин Менсън. От 1991 г. прави множество интервюта с известни знаменитости от поп културата за списания като „Seventeen“, „TeenBeat“ и др. През 1992 г. започна да пише като колумнист своя колонка, наречена „Откровение“, в която описва изследвания на духовни места и свръхестествени събития. Започва да работи почти 20 години като писател в сянка и като редактор на ръкописи, помагайки на други писатели. Шест от книгите, по които работи, стават бестселъри.

Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 г. в Нюбърг, Ню Йорк. Баща му Чарлз е застрахователен брокер, а майка му Изабел – учителка и домакиня.[1][2] Те му предават любовта към книгите.

През 1969 г. Патерсън започва да учи англицистика в „Манхатън Колидж“.[3] През лятото на същата година работи като помощник в болница „Маклийн“ в Масачузетс. Там се сприятелява с поет на име Робърт Лоуъл, който го подтиква да се насочи към писане. Патерсън опитва, но установява, че тази му цел изисква да се учи, затова той продължава през 1970 г. обучението си в университета „Вандербилт“ за магистърска степен. Обучението не го удовлетворява, затова след една година той напуска. Същата година започва работа в агенция „J. Walter Thompson“ като младши редактор, като пише активно в извънработното си време. Постепенно се издига във фирмата и през 1990 г. става главен изпълнителен директор. През 1995 г. се оттегля от рекламния бизнес и с натрупания от него опит се отдава изцяло на писателското поприще.

Анотация:

Пронизителен шум, който се усилва с всяка изминала секунда. Хората се впускат в панически бяг…

Оттам все едно е минал ураган. Или торнадо. Или е нанесен удар със сателитно базирано оръжие с невъоб­разима мощ. Руско оръжие. Или може би китайско.

Или пък е Божието наказание?

Каквото и да е било, след него е останала само смърт.

Група учени са изпратени далеч на север, за да открият какво е причинило тези разрушения, недокументирани в човешката история.

Защо някои тела не изстиват след смъртта? А защо има оцелели? И защо е тази секретност?

Армията е на крак. Чака се само президентът да издаде заповед за военна операция.

Двамата майстори на трилъра – Джонатан Баркър и Джеймс Патерсън, с роман за онова, което ни убива.

„Апокалиптично“ е разказ за ужаса да си подвластен на сили извън твоя контрол. Да си жертва на нещо чудовищно. Да бягаш от нещо. Да не можеш да спреш да бягаш.

Моето ревю:

Започнах я с огромни надежди. Даже не бяха надежди, бях си напълно убедена, че ще ми хареса изключително много. Научна фантастика и то от Баркър. Две от най-любимите ми книжни характеристики, създадени за успех. Да, ама не... Не ми хареса.

Стилът на писане ми се стори сух и непоследователен, без добро представяне на сюжетната линия и като цяло пълна липса на опити да се създаде напрежение у читателите, въпреки че жанра е дистопия-ужаси. Без никакъв срам хвърлям цялата вина върху Джеймс Патерсън, тъй като съм чела достатъчно от книгите на Баркър, за да знам че определено неговия стил на писане си ми харесва. На моменти се усеща къде двата автори се преплитат и може да съм се заблудила, но останах с впечатлението и че на моменти мога да забележа кой абзац, кой автор го е писал... И това беше добре. 

Самият замисъл беше оригинален и при едно далеч по-хубаво изпълнение, щеше да бъде книгата на века, но такова липсваше, затова идеята просто бе плоска. Героите бяха обикновени, въпреки опитите да им се продаде характер и някаква уникалност на действията. При една наистина добра творба читателят може да си каже още след десетата страница "Ей това да речем щеше да го направи *един кой си*." или "Това е типично в стила на *еди кой си*, дори *Той би казал това в този момент.*. Докато в "Апокалиптично" напълно липсва някакво 3D изграждане на персонажите и всичкия им характер си остава двуизмерен. 

Независимо от това обаче научно-фантастичната гледна точка над нещата бе страхотна. Както вече казах историята имаше уникален потенциал и не мога да отрека, че оригиналността на случилото се бе невероятна. Съжалявам единствено, че един такъв страхотен дистопичен роман, не е бил развит правилно. Според това, разбира се, което за мен би било правилно. Не отричам, че на някого със сигурност би харесал и не казвам, че ако ви хареса, то проявявате ниска култура. 

Оценката ми за "Апокалиптично" от Джонатан Баркър и Джеймс Патерсън е 3/5 звезди (за съжаление) ✨

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и останете здрави 🫀