"(Не) човешки истории" част 2 и част 3 от Георги Георгиев ♡

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤 Това лято ми върви доста слабо откъм креативна дейност, но пък няма нищо лошо в това. Осъзнах че лятото реално винаги ми е бил най-малко креативния месец. Дългите дни, уморителната горещина, възможностите за излизане и, от тази година, непрестанните изпити за университета, наистина не са добра основа за писане или каквото и друго да е в тази посока. От друга страна пък почти съм довършила читателското си предизвикателство, което си е една наистина добра новина. А мнението си за две от книги, които са в списъка от тази година, мисля да споделя с вас в днешното ревю. Става на въпрос за втората и третата част на сборника "(Не)човешки истории" от младия български писател Георги Георгиев. Той ми ги изпрати за приятелска и колегиална оценка наскоро, а сега аз нямам търпение да споделя с вас ⋟

Оригинално заглавие - "(Не)човешки истории" 

        Автор - Георги Петров Георгиев

        Издателство - Либра Скорп

        Брой страници - 84/120

        Година на издаване в България - 2020г./2024г.

        Вид корица - мека

        Цена - 10.00лв/15.00лв

За автора:

Георги Петров Георгиев е роден на 22 януари 1992 г. в гр. Казанлък. Голяма част от детството си прекарва заровен в книги и вдъхновен от творчеството на писатели като Светослав Минков и Павел Вежинов, в него се поражда желание за писане.

Анотация:

Втора Част: “Нечовешки истории” е завладяваща книга, в която са засегнати сериозни теми: за съдбата, за смисъла на живота, за смъртта и загубите, за принципите, сърдечните рани и тревоги. Базирана на реални събития, това е книга за случайностите на съдбата и за това колко е важно винаги да бъдеш човек. Книга за живота и важните неща в него – любов, доброта, милосърдие.

Една зряла книга, насочена към хората, които добре познават белезите от бодлива тел – тази, с която е осеян пътят на всеки един от нас, по която често стъпваме и дълго ближем раните си след това.

Трета Част: В третия сборник разкази от поредицата “Нечовешки истории” от Георги Георгиев историите са съвсем човешки, с по-малко фантастични моменти от предишните два и с много повече реалистични. Истории, които ни учат да живеем. Да обичаме. Да вярваме. Истории за човешката жестокост към животните и за уроците, на които ни учат те. За някои неща трябва да се досещаме сами, да включим въображението си, някъде трябва да четем между редовете. Това е паметта на сърцето, която сме длъжни да пазим. “За да виждаш, ти трябва нещо повече от очи!” – пише Георги. Удивително красив, дълбок и емоционален цикъл разкази. За хора обикновени, несъвършени, колебливи, но все пак силни, които успяват да останат човеци, каквото и да става. Разказите са съдържателни, с много добре построен сюжет и богат език. Авторът прониква в душите на героите си и със замах на умел художник рисува картини реални, трагични, умилителни, цветни като самия живот.

Моето ревю:

В блога ми бихте могли лесно да намерите ревюто ми от 2019та година на първия от трите сборника. Мнението ми в него (ето ви дори линк - https://melithefangirl.blogspot.com/2019/01/wow.html) не се различава ни най-малко от мнението ми за тези две книги, дори и че разликата в годините, когато съм се срещнала с тях, е близо пет години. За пет години един човек се променя много, един читател също, а един писател може да стане неузнаваем. Но тук се забелязва нещо нетипично. За тези пет години, стоящи между първият сборник на Георги Георгиев и последният му, нито моето възприятие за стила му на писане и новаторските му хрумвания, нито неговата писателска дарба са се изменили чак толкова. Което на кратко казано означава, че се насладих на тези две части, също толкова, колкото и на предишната. Затова се радвам, че имах възможността да се запозная с новите му идеи и да изпитам някои преживявания заедно с разнообразните герои в разказите му, така както и първия път. Беше като завръщане в дом, който не си знаел, че търсиш. 

Разказите на Георги Георгиев преливат от емоции. Повечето от тях се побират в две-три страници, някои - в повече, други - в по-малко, но всичките успяват да те докоснат по някакъв начин. Преобладаващите емоции забележимо са сравнително негативни, но и не точно. Не съм сигурна как да го обясня. Тъжни, тежки, носталгични... Карат те да погледнеш на живота под друг ъгъл, да осъзнаеш колко много притежаваш реално - материално и душевно. Кратките му творби успяват в няколко абзаца да разтърсят възприятията ти. Поучават те, така че да прогледнеш към живота около себе си, показвайки ти наистина възможни ситуации, в които вселената не е благодатна към човешкия род, в които хората са хора по възможно най-неприятния начин, но и такива, в които човещината е единственият възможен изход, а всекидневието не е поредната тежест.

Разказите му не са просто поредните комбинации от букви, съставящи отделни думи, които да прочетеш и да забравиш. Сборниците не се четат бързо, въпреки малкото си на брой страници. Това е така, понеже "(Не)човешки истории" не е просто произведение, което да прочетеш за бройката или да имаш за книжната колекция. Това е произведение, с което да чувстваш, да мислиш, да разбираш. Произведение, което се чете бавно и внимателно, наслаждаваш се на всяко изречение така както на първата чаша парещо кафе рано сутрин или на червения залез през топлите летни дни. Произведение, което трябва да разбереш, не просто да прехвърлиш.

Радвам се, че познавам такъв прекрасен роден талант като Георги Георгиев и от сърце му благодаря за възможността да се потопя в световете, които създава така чувствено! 

Оценката ми и за Втората част, и за Третата Част на "(Не)човешки истории" от Георги П. Георгиев е 5/5 звезди! ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и ползотворна седмица! ♡