"Gilmore girls" (ревю на целия сериал)

 

Здравейте, TV дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🥰 
Ето че първият сняг вече падна (за втори път хаха) и зимата като че официално настъпва с ефирна крачка, бавно отвеждайки ни към времето за гледане на всички филми от предицата "Сам вкъщи", както сме си се свили под меко одеало с чаша горещо какао в ръка. Но не много отдавна, до преди седмица-две, със сигурност си беше времето на падащи пожълтели листа, капучино в шумно кафене и тежки палта с небрежно преметнат шал. Време за гледане на "Gilmore girls". Защото как по-точно да почетем есента, ако не с този тематичен сериал, по който цял свят се прехласва с идването на септември? И под прехласва, наистина има предвид точно това... Тъй като през изминалите няколко години, откакто по-сериозно се занимавам със социални медии и развитието на книжни-писателския си профил там, всяка есен забелязвам тенденцията да се появяват необичайно голямо количество постове и клипове свързани с "Момичетата Гилмор". Така че тази година реших и аз да видя за какво е цялата тази "драма". Започнах още от юли да го гледам, че покрай учене и работа, нямам много възможността редовно да стоя да се насищам с епизоди, но затова пък го приключих точно в сърцето на есента - през моя месец, Октомври. И едва сега, края на ноември, събирам емоционалните си сили, за да споделя впечатленията си с вас 🥹

Пилотния епизод на "Gilmore girls" стартира преди точно 24 години, през сравнително далечната (въпреки че съм от тези набори) 2000 година, и приключва след седем приятни и дълги сезона с по около 24 епизода, през по-близката ни 2007 година. В началото, когато го започнах, си мислех че ако реално не се окаже чак толкова хубав, колкото го представяха, тези седем сезона ще ми се сторят цяла вечност. Още повече, че за разлика от модерната режисура, която поради не знайно каква причина, решава че 7-8 епизода на сезон са повече от достатъчни, този сериал се придържа към "старите" стандарти и ни дава наистина много епизода в един сезон, и то от по около 40-50 минути всеки. Демек напълно достатъчно време, през което да се запознаеш с персонажите и техните истории, и предостатъчно време, през което да ги обикнеш. 

Заглавието на италиански, тъй като го гледах в италиански сайт - "Una mamma per amica" - което се превежда като "Една майка за приятелка", мисля че доста по-точно от "Момичетата Гилмор" описва цялостната тематика на сериала. Въпреки че в един от последните епизоди се разбира защо създателите са избрали точно "Gilmore girls" за заглавие на произведението си и за пореден път е детайл, който докарва до сълзи зрителите (или поне мен и моята майка). 

Като дете на разведени родители, което цял живот е живяло с майка си, аз също с годините израстнах, чувствайки я като моята най-добра приятелка. Тя е един от малкото хора, с които мога да си споделя наистина всичко - от най-щурите ми идеи до най-мрачните ми мисли, и е един от малкото хора, които знам, че ще са до мен винаги, когато искам и дори когато си мисля, че не искам. Рамо до рамо с нея сме преживяли куп неща, от ранното ми детство до навършването ми на двадесет години през този октомври и навлизането ми в периода на млад-възрастен. Така че когато започнахме да гледаме "Момичетата Гилмор" с нея наистина почувствахме връзката между Лорелай и Рори Гилмор (изиграни съответно от Lauren Graham и Alexis Bledel). Затрогващо е да можеш на такова дълбоко ниво да се свържеш с героите, да повтаряш непрестанно "Да!", "Помниш ли, когато и ние..." и "Това сме толкова ние!" през пет минути, докато многозначително се ръчкате в ребрата и се подсмихвате. 

Израстването на Рори през тези седем епизода, трансформацията ѝ от дете във възрастна жена, наистина ме накара да се замисля и над доста аспекти от моя собствен живот. Също като нея аз обожавам да пиша, обожавам да чета книги и винаги съм била влюбена до полуда в ученето. Мечтая на високо и се боря до последно. Но също като нея не съм много добра в любовните отношения. Не бих казала, че доста сериозно подбирам партньорите си, и определено БИХ казала, че имам тенденцията да жертвам същността си, за да накарам една връзка да проработи. Но накрая на деня, да можеш да се погледнеш отстрани един тип, да видиш собствените си мечти и грешки в лицето на персонаж от сериал, те насилва да прозреш доста неща, които иначе не си искал да признаеш пред себе си. 
Имам усещането, че може би това е и основната характеристика на "Gilmore girls", която го е направила толкова обичан от публиката и го е запечатала в сърцата им, дори 24 години след пускането си в ефир. Реалността на живота им. Възможността да резонираш с персонажите, независимо от какъв пол, възраст или социално положение си. Възможността да си прошепнеш "Мале, наистина са прави...". Да нахулиш Лорелай за глупавите ѝ романтични грешки, но да осъзнаеш, че ти си направил същите или в момента ги извършваш. Но същевременно да се вдъхновиш от хъса, с който преследва целите и мечтите си, докато остава вярна на себе си и на приятелите си. 
Смятам че Amy Sherman-Palladino наистина е създала едно вечно творение, оставило дълбок отпечатък в сърцата на много поколения жени и мъже. Убедена съм също така че е пуснала на свобода един безплатен "терапевт" отворил очите на доста хора, докато същевременно ги забавлява с изобилство от хумористични сцени и реплики.

(Спойлери!) Сега, след като изразих всичките си по-дълбоки размишления за сметка на сериала, искам да изкажа, за онези които са гледали целия сериал, че наистина харесвам Люк, но връзката им с Лорелай бе отчасти токсична и доста неравностойна. Тя не можеше да намери любовта на мечтите си в него, тъй като той не е типа човек за нея, чисто и просто като характер. Мисля че трябваше да си остане професора Макс и да живее реалността, която наистина иска, вместо да се примирява с онова, което Люк желае да ѝ даде. Пък за отношенията на Рори... Противно много мнения на други зрители, аз лично ще гласувам за Логан като най-добрата партия за нея, тъй като той реално беше единствения на нивото ѝ. Двамата имаха много добра динамика и изкарваха най-доброто един в друг, подкрепяйки развитието на половинката си, но и открехвайки го към нови хоризонти, така че да излезе за малко от зоната си на комфорт. Смятам че трябва да обсъдят добре създалата се ситуация, която стана и причина да се разделят, и да продължат напред уважавайки желанията и на двамата като силната двойка, която бяха, вместо след години Рори да губи младостта си, бидейки негова любовница, имайки предвид че той искаше тя да бъде негова съпруга. Но това е другата хубава черта на "Момичетата Гилмор" - реализмът. И както в действителността, така и в сериала, хората не винаги взимаме правилните решения... (КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!) 

Предполагам, че оценката, която смятам да дам на "Gilmore girls, вече е станала повече от очевидна, но въпреки това ще я сложа и "черно на бяло" - барабани, моля - 5/5 звезди ✨ 

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и ви желая много уютни зимни дни! 🤎