"Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд 🪞

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели!🪞

Продължаваме с ревютата за края на 2024та година с едно, което ви бях обещала преди почти месец, но което някакси веднага забравих да напиша. Случва се понякога, независимо колко странно звучи, още повече като самата книга ти е харесала толкова много, че дори си качил пост за това, където си споменал също така, че със сигурност ще споделиш по-подробно мнение в блога си до няколко дни. Ами да... То реално бяха няколко дни, просто тези няколко са близо тридесет. Няма проблем, важното е че най-сетне дойде и този момент. А книгата е "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд. Класика от осемнадесети век, за която много читатели имат противоречиви изказвания. А ето и моя поглед за нея →

Оригинално заглавие - "The picture of Dorian Grey" 

        Автор - Oscar Wilde

        Аудио платформа - Storytel Bg

        Часове - 10 часа и 13 минути

        Година на издаване в чужбина - 1890г.

        Цена - зависи от изданието

За автора:

Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (на английски: Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), накратко Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на XIX век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. 
Родителите на Уайлд са успешни англо-ирландски интелектуалци в Дъблин. Той е привърженик на философията на естетизма. След университета, Оскар Уайлд се премества в Лондон и след успеха си, заживява в модерни, културни и социални кръгове. Хапливото му остроумие, безупречните му дрехи и блестящото му умение да води разговор го правят една от най-известните личности на неговото време. Пише драмата „Соломе“ през 1891 г. на френски език докато е в Париж.
Макар да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал и е отхвърлен от лондонското висше общество заради непристойно поведение. Осъден е на две години затвор и тежък труд, от 1895 до 1897 г. При освобождаването си незабавно заминава за Франция, без да се завръща в Ирландия или Великобритания. Умира в Париж на 46-годишна възраст.

Анотация:

Младият Дориан Грей пристига в Лондон и със своята красота, остроумие и чар бързо печели симпатиите на обществото. Под крилото на лорд Хенри Уотън, известен хедонист и бонвиван, младият мъж се превръща в светски лъв.

Но Дориан знае, че красотата е нетрайна и с нея ще си отидат и облагите, на които се радва като любимец на всички. Когато художникът Базил Хо­луърд завършва портрета на Дориан, младият мъж е толкова възхитен, че е готов да продаде душата си, за да запази завинаги младостта и красотата си, а старостта и житейските неволи да остави на образа върху портрета.

Желанието му е чуто и фаустовската сделка – сключена. Годините отминават, а Дориан Грей се превръща в изкусен развратник, комуто не са чужди нито измамата, нито убийството. Въпреки това лицето му остава все така младежки свежо и невинно, както в деня, когато Базил вдига четката за първи път… За разлика от портрета, който, скрит от чужди очи, малко по малко се изменя, разкривайки прокълнатата бездна, в която се е превърнала душата на Дориан Грей.

Моето ревю:

Подобно на повечето от вас, предполагам, аз също бях наясно с цялостната картина зад "Портретът на Дориан Грей" доста преди да пристъпя към самото литературно произведение. Гледала съм филма от 2009г. с Бен Барнс в главната роля няколко пъти и също така съм попадала на разнообразни места на цитати и откъси свързани с творбата на Оскар Уайлд. Няма как просто, имайки предвид че това е една от най-известните класики в днешно време. Въпреки това реших да подходя към книгата все едно никога не съм чувала нищичко за нея. Доста неуспешна задача бих казала, но също така - мисля че липсата на предразсъдъци донякъде ме спаси от лекото разочарование, което може би щях да изпитам от доста превъзнесения стил на писане на Оскар Уайлд, който по това което съм чела в чуждите блогове е довел до голяма част от негативните оценки. Свикнала съм да чета книги от този период в историята и повечето автори имат наистина специфичен, дори може да се каже леко "лигав" стил на писане, особено в произведенията съсредоточени единствено около някаква любовна драма. Стилът на Уайлд обаче е някак по-различно. В самото начало, докато все още се аклиматизираш на него на моменти е възможно леко да му изпускаш мисълта, но в последствие ти влиза под кожата. Прилично на дълбока и емоционална поезия, простираща се през около 300 страници текст. 

Описанията на героите и самите им диалози са типични за онзи времеви период, но чувствата им може да бъдат приложени като шаблон на хора от всяко десетилетие. Аз самата намерих голямо количество от себе си в някои от персонажите. Въпреки че за по-запознатите с историята измежду вас това може да не звучи като повод за хвалба, а точно противното. 

Няма да разказвам много за сюжета на "Портретът на Дориан Грей", тъй като не виждам много смисъл в това, имайки предвид популярността му и още повече анотацията, която съм добавила по-горе. Повече желание имам да обсъдя с вас (под формата на многословен монолог) емоциите, които породи в мен тази книга/новела. Когато погледнеш под повърхността на историята, под повърхностното отношение на героите към живота и на самия Дориан Грей към случващото му се, виждаш житейското, което Оскар Уайлд е искал да представи. 

В една статия за свободата, която писах наскоро за семестриална оценка в университета, споменах точно това. Дориан Грей, подобно на много други, особено в двадесет и първи век - векът на технологиите и социалните мрежи, живее за другите, за обществото. И накрая осъзнава, че онова което е смятал за свобода от моралните изисквания на живота сред другите човешки същества, реално е било клетка за него самия и за собствения му дух. 

"Портретът на Дориан Грей" е едно наистина силно литературно произведение, разнищващо човешката природа до най-долните и най-грозните й пластове, познати ни, но пред които всички затваряме очи. Тя показва на какво е способен един младеж, притежаващ всичко, но който не е направил нищичко, за да го има. Какво причинява несигурността, скуката и ниското самочувствие на напълно здравите. Как ги прояждат отвътре навън, дори когато няма никакви видими симптоми. Една книга, която ни показва, че дори ако вършенето на злини няма моментни, ясно откроени белези върху ни, то кара вътрешността ни да изгние, докато самите ние вече не сме способни да се разпознаем. 

И всичкото това бе представено по невероятен начин от Мартин Герасков, който го прочете с такъв плам, че придаде душа на една вече въздействаща история. 

На "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд давам заслужените 5/5 звезди ✨

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Весели празници и приятен ден! ♥