"Къщата отвъд езерото" от Райли Сейгър 😵

 Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 👀

Вчера вечерта прочетох последните стотина страници от една... убийствена книга. Направо не знам как досега никога не съм чела нищо от този автор, въпреки че винаги съм чувала толкова хубави неща за него. И всичките мнения бяха правилни, защото останах с отворена уста след последната страница, както и през по-голямата част от времето, докато четях. Все още не мога да спра да мисля за тази история... И тя е - "Къщата отвъд езерото" от Райли Сейгър, която Locus Publishing ми предоставиха преди седмица за ревю и не мога да съм им по-благодарна. За остатъка от ревюто продължете да четете ⇒

Оригинално заглавие - "The house across the lake" 

        Автор -  Riley Sager

        Издателство - Locus Publishing

        Преводач - Деница Райкова

        Оформление на корицата - Емил Марков

        Брой страници - 491

        Година на издаване в България/чужбина - 2024г/2022г

        Вид корица - мека

        Цена - 24.00лв

За автора:

Тод Ритър е роден през 1974 г. в Пенсилвания, САЩ. Баща му е препаратор, а майка му е банков касиер. Израства в провинциална Пенсилвания. Следва кинология и журналистика в периода 1992 – 1996 г. в университета на Пенсилвания, като по това време започва да работи като филмов критик. В продължение на 17 години работи като журналист, редактор и графичен дизайнер. В периода 1997 – 2007 г. работи като копирайтър в Courier News в Съмървил, Ню Джърси, а в периода 2007 – 2014 г. работи в Star-Ledger, най-големият всекидневник в Ню Джърси. Като журналист прави интервюта и отразява множество криминални разследвания.
Първият му роман „Съобщение за смърт“ (Death Notice) от поредицата „Кат Кембъл“ е издаден през 2010 г. В малкото градче Пери Холоу в Пенсилвания е открит труп балсамиран и със зашити устни в самоделен ковчег, своеобразна „визитна картичка“ на сериен убиец, който още преди смъртта на жертвата е изпратил съобщение за това да пресата. Въпреки участието на оперативната група от Бюрото за разследване на Пенсилвания и ръководителят ѝ Ник Донъли, щефът на полицията, Кат Кембъл, прави допълнителни действия, за да открие убиеца.
През 2014 г. е издаден хорър романът му „Нещата в полусянка“ (Things Half in Shadow) под псевдонима Алън Фин. От 2017 г. започва да публикува като нов писател под псевдонима Райли Сейгър.
Първият му роман като Райли Сейгър, психотрилърът „Последните момичета“, е публикуван през 2017 г. Куинси Карпентър е „член“ на своебразен клуб – „Последните момичета“, който са оцелели при жестоки масови убийства. Когато Лиза, първата от Последните момичета, е открита мъртва във ваната си, с прерязани вени, а втората, Сам, се появява на прага на Куинси, тя трябва да преосмисли миналото си и да открие истината. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и го прави известен.
През 2019 г. е издаден трилърът му „Заключи всички врати“. Младата и разорена Джулс Ларсън е наета да наглежда апартамент в Бартолъмю, една от най-прочутите и загадъчни сгради в Манхатън. Там среща друго момиче на същата позиция – Ингрид, която ѝ доверява, че Бартолъмю не е каквото изглежда, а на следващия ден Ингрид изчезва. Джулс се надпреварва с времето, за да открие и разобличи убиеца и да изкара на бял свят скритото минало на сградата.
Член е на Асоциацията на писателите на трилъри на Америка и на Асоциацията на международните писатели на трилъри.
Тод Ритър живее със семейството си в Принстън, Ню Джърси.

Анотация:

Внимавай какво наблюдаваш…

Кейси Флечър, наскоро овдовяла актриса, опитваща се да избегне пораженията от лоша реклама в пресата, се е оттеглила в спокойствието и тишината на вила на езерото във Върмонт. Въоръжена с бинокъл и няколко бутилки алкохол, тя прекарва времето, като наблюдава Том и Катрин Ройс – бляскавата двойка, която живее в къщата от другата страна на езерото. Те са добър „материал“ за наблюдаване – създател на технологични новости, Том е богат; а, като бивш модел, Катрин е великолепна.

Един ден на езерото Кейси спасява Катрин от удавяне, и между двете се заражда приятелство. Ала колкото повече се опознават – и колкото по-дълго Кейси наблюдава, – толкова по-ясно става, че бракът на Том и Катрин не е толкова съвършен и спокоен, колкото изглежда.

Когато Катрин внезапно изчезва, Кейси е обсебена от идеята да открие какво е станало с нея. Разкрива зловещи, мрачни истини, които превръщат една история за воайорство и подозрение в история за вина, обсебеност и как привидното може да бъде много измамно.

С превърналото се в негова запазена марка съчетание между ярки образи, психологическо напрежение и спиращи дъха изненади, Райли Сейгър разкрива многобройни сюжетни обрати, които ще шокират читателите чак до последната страница на „Къщата отвъд езерото“.

Моето ревю:

В последно време наистина ми върви на дебели книги. Не че се оплаквам, защото реално сама си ги избирам. Странното е обаче, че ми върви все на дебели книги, които обаче се четат на един дъх. Ако нуждата от сън не съществуваше, щях да чета до късни доби, дори и когато сутринта трябва да ходя на работа. За съжаление обаче сънят е красота, а аз държа да си остана хубавка, така че това ме прецаква доста. Дори че трябваше да спя само че пак успях да прочета "Къщата отвъд езерото" за по-малко от четири вечери (защото през деня няма кога да седна да чета). И не защото съм бройкаджийка или мисля, че четенето е някаква форма на състезание, а просто защото книгата бе наистина добра и не ми се искаше да я пускам. Не съм била толкова съсредоточена в някоя история от много, много дълго време. По дяволите, Райли Сейгър наистина знае какво прави! 

Няма дори да коментирам стилът на писане, защото имайки предвид всичко, което изписах досега, мисля че доста ясно си личи, че е повече от добър. Ако при все има нужда да го изясня, то ето - стилът на писане на Сейгър наистина е повече от добър. Всяка дума си е на мястото, всяко изречение подхранва следващото. Няма нищичко излишно в тези почти петстотин страници, нито буквичка, което си е направо шокиращо. Една от малкото книги, в която половината и повече диалози или описания не са просто пълнеж, с който писателя се опитва да "удебели" творбата си. Всяко нещо си има цел и значение. Даже на моменти по-голямо, отколкото си мисли читателя първоначално. 

Това е и може би една от най-объркващите книги, с които съм се сблъсквала от доста време. Минах през хиляда и една теории за това кой ще се окаже "лошият" или как ще се развият нещата без нито един път да уцеля вярното. Все едно играех дартс, ама стреличката винаги отиваше право в стената и рикушираше от нея. За разлика от някои трилъри, които съм чела обаче, тук моето объркване не беше резултат на нескопосано представяне на доказателства от страна на автора, а просто защото всичко бе толкова дяволски объркано. Не по лошия начин обаче, а по много, много хубави начин. Тип "Не знам какво се случва с всички ви, ама искам да разбера!" 

В целия сюжет се навъртаха шестима герои и то като двама-трима не бяха дори от тези с някакво стабилно количество екранно време, а се показваха на сцената периодично. Въпреки това историята бе повече от завладяваща и до самия край не ми омръзна да чета за едни и същи хора. Даже напротив, развитието което тези персонажи имаха през петстотинте страници, бе далеч по-голямо, отколкото много персонажи имат през цели поредици. Впечатлена съм от това колко стабилно Райли Сейгър е изградил характерите и привичките на всеки един от тях, правейки ги човешки същества от плът и кръв, за които да се притесняваш и които да обичаш или мразиш. А, повярвайте ми, до последно няма да сте сигурни дали даден герой трябва да го мразите или обичате. Аз самата си смених мнението за всеки един от тях по отделно минимум три пъти като до последните изречения висях на кантар.

Това, което не очаквах, бе фентъзи елементът. Или по-точно леко паранормалния привкус, който Сейгър бе примесил със солидната доза кървав и напрягащ психологически трилър и малкото романтика. Хареса ми обаче. Успя някак още повече да ме докара до ръба на отчаяното побъркване и засили глада ми за отговори.

Изключително много ме дразнеше главната героиня, пропила се бивша актриса, но независимо от това разбирах подбудите зад действията й. Поне така си мислех. Реално съм ги разбирала на едно изключително повърхностно ниво до самия край. Никога не съм била голям фен на алкохола, още по-малко на хората, които пият и се напиват, може би затова и толкова тя ме дразнеше. Но това, в дадения сценарий, е и една от силните черти на "Къщата отвъд езерото" - не само сюжетът, но и самите персонажи успяват да те накарат да изпиташ разнообразни емоции. 

Като цяло сега съм и тъжна и ентусиазирана. Тъжна, понеже ми се ще да мога да изтрия всичките си спомени за книгата, и да я започна наново, така че да й се насладя още веднъж. Ентусиазирана, защото тепърва ми предстои да се запозная и с останалите произведения на Райли Сейгър. 

Огромни благодарности на Locus Publishing, че издават такива невероятно добри книги, и че се съгласиха да ми изпратят тази (+ още една, която ще бъде и следващото ми четиво *намигане*) 💝

Оценката ми за "Къщата отвъд езерото" от Райли Сейгър е 5/5 звезди ✨ 

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и весели празници! ♥