"Всички Цветя в Париж" от Сара Джио 💐

 Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🥰

Днес се завръщам в блога с второто си книжно ревю за тази година, което ще бъде на първата прочетена книга през 2025та. Интересно, нали? Първото ми ревю за януари бе на последната ми книга от 2024та година - "Животът невъзможен" от Мат Хейг (може да го намерите тук), и ето че второто ми е на първата за тази година.

"Всички Цветя в Париж" от Сара Джио не беше произведението, което захвана с началото на януари, но онова, което се бях опитала да прочета се оказа, че не е моята чаша чай, така че го оставих за някой друг път и се доверих на вече познатият ми талант зад писанията на Сара Джио и тя за пореден път не ме разочарова изобщо. Същинското ревю ще намерите по-долу 👇🏼

Оригинално заглавие - "All the flowers in Paris" 

        Автор - Sarah Jio

        Издателство - Хермес

        Преводач - Дафина Янева-Китанова

        Оформление на корицата - Мариана Кръстева Станкова

        Брой страници - 328

        Година на издаване в България/чужбина - 2020г/2019г

        Вид корица - мека

        Цена - 17.95лв

За автора:

Сара Мичъл Джио е родена на 18 февруари 1978 г. в Бейнбридж Айланд, Вашингтон (щат), САЩ. Започва да пише като ученичка и е първият тийнейджър колумнист за местния вестник The Bremerton Sun. Получава бакалавърска степен по журналистика от Западен Вашингтонски университет.
След дипломирането си през 2000 г., работи като ръководител на акаунти в The Silver Company, а после в продължение на 10 години е редактор в Тихоокеанския университет в Сиатъл. Едновременно с постоянната си работа пише статии по теми, обхващащи пътуване, хранене, здраве и психология в много национални списания и вестници. През 2008 г. сътрудник на списание Glamour, където води популярния здравен блог на изданието „Витамин G“, а по-късно пише седмична колона за живота след развода. По-късно сътрудничи на уебсайта за начина на живот на актрисата Моли Симс.
Първият ѝ роман „Теменужки през март“ е издаден през 2011 г. Той третира темата за раздялата и преодоляването ѝ, а действието се развива в Бейнбридж Айланд. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и я прави известна. Следващите ѝ романи също са бестселъри и са публикувани на повече от 25 езика по света.
От брака след колежа с първия си съпруг, медика Джейсън, тя има трима сина. През юли 2019 г. се омъжва за Брандън Ебел, продуцент в музикалната индустрия, който има две дъщери и син от първия си брак.
Сара Джио живее със семейството си в Сиатъл.

Анотация:

Две жени, свързани от съдбата, разделени от времето
Керълайн се събужда в болнична стая. И не знае нищо за себе си. След катастрофа е получила амнезия. Тя с изненада научава, че през последните години е водила тъжен и самотен живот в апартамент в центъра на Париж. Чаровният собственик на близкия ресторант й помага да преодолее стреса от забравеното си минало.
А когато Керълайн намира стари писма от далечната 1943 година, тя осъзнава, че апартаментът й крие мрачни тайни...
По време на нацистката окупация на Париж младата вдовица Селин живее с дъщеричката си и с баща си – кварталния цветар. Когато немски офицер случайно разкрива еврейските корени на семейството, той започва да я изнудва да му стане любовница. Селин ще направи всичко, за да предпази тези, които обича.

Моето ревю:

Това не бе първият ми сблъсък с творчеството на Сара Джио. Запознах се с нея в края на миналата година с дебютният ѝ роман - "Пролетен сняг", за който смятам да кача ревю в блога много скоро. "Пролетен сняг" ми бе препоръчан от преди доста време, но поради не знайна причина така и не събирах кураж да я започна. В последствие обаче притесненията ми бяха опровергани с гръмогласен трясък, така че когато преди дни изпаднах в състояние на чудене какво да чета, изпитах силното предчувствие, че да продължа с библиографията ѝ би било невероятно решение. Оказах се напълно права и прекарах следващите часове наслаждавайки се на поредната прочувствена и дълбока история излязла изпод перото на Сара Джио. 

Меко казано се влюбих в преплитането на настоящето с историческото минало, което може да се срещне, както в "Пролетен сняг", така и тук, в "Всички Цветя в Париж". Като начинаещ историк самата аз, няма как да ми избегне влиянието, което тази наука би могла да има над човечеството, и особено над творчеството. Затова и останах така дълбоко впечатлена от способността на Сара Джио да представи тези усещания, които разнищването на историята може да остави в наблюдателя. Както често се споменава по адрес на историята, тя е нещо, от което да се учим за той кой би бил правилния подход, според който да изградим бъдещето. Но това, противно на повечето очаквания, не се отнася единствено на национално и световно ниво, то може да резонира и с отделния индивид. Понякога съсредоточаването върху една отминала житейска история, чието начало и край са ни напълно ясни от далечния поглед на времето, би могло да въздейства на собственото ни възприятие над заобикалящото ни ежедневие. Това бе случая и с главната героиня във "Всички Цветя в Париж". Събитие, което се е случвало и на мен самата, така че останах дълбоко трогната от начина, по който бе представен измежду страниците ѝ. 

Извън историческата перспектива, стилът на писане на Сара Джио за пореден път представляваше приятна смесица от непринуденост и дълбочина. Тя не е някой от писатели, използващи сложни, дълги изречения, съдържащи в себе си ненужно количество информация. А противно на това използва кратки, изразителни изказвания, които би други автори биха придали прекалено лекомислен вид на произведението им, но при нея спомага читателя да се потопи изцяло в историята, без да препрочита многократно дадения абзац, в търсене на отговор на въпрос "Какво е искал да каже автора?". 

Сара Джио за втори път ме въвлече с главата на долу в един увлекателен разказ, където не харесвах повече от другите никой от героите, а напротив, бях еднакво въвлечена в житията на всички тях. Смях се, гневях се, а накрая дори плаках редом с тях. Не желаех да достигна последната страница и едновременно с това нямах търпение да прочета още и още, да достигна края, за да разбера как ще се развие всичко. Смесица от изгарящо желание и охлаждащо притеснение. Бях еднакво объркана и ентусиазирана да разкривам тайните на живота на главната героиня, изгубила паметта си, редом с нея, трепет но следейки малките детайли, които Сара Джио ни предоставяше. Стараейки се да ги свържа в един достоверен отговор за онова, което ѝ се бе случило. Меко казано се провалих в тези си опити да играя детектив и не бях дори близко до никой от отговорите. Въпреки това не съм разочарована. Даже обратното - очарована съм. 

И в този ред на мисли, давам на "Всички Цветя в Париж" от Сара Джио пълните 5/5 звезди ✨ 

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и творчески успехи! ❤️