"Приятелката" от Мишел Франсис 👀🌸

 Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 

Продължавам изпълнението на подточките от списъка с творчески "задачи", с който ви бях запознала в края на февруари чрез публикация в Инстаграм страницата си (линк тук) и във Фейсбук страницата си (линк тук). Като едно от нещата, за които ви бях съобщила беше, че очаквам две нови попълнения към библиотеката си директно от печатницата на AMG Publishing. Затова и, започвайки ги в деня, в който ги взех от офис на куриер в началото на март, вече официално мога да споделя мнението си за тях под формата на ревю тук, в блога. 

Днес ще ви разкажа малко повече за читателското си преживяване с "Приятелката" от Мишел Франсис, а тези дни ще бъде възможно да откриете и ревюто ми на "Битка за вниманието" от Гари Вайнерчук. Така че нека сега насочим прожекторите към днешната знаменитост - прословутата Чери, за която бяха задавани толкова много въпроси в клипа, който аз и няколко други български книжни дракони създадохме за профила на AMG Publishing. 

Нямам търпение най-сетне да видим коя е тази Чери и какво прави през 469те страници на "Приятелката" ⇒

Оригинално заглавие - "The girlfriend"

        Автор - Michelle Frances

        Издателство - AMG Publishing

        Преводач - Савина Данаилова

        Оформление на корицата - Таня Минчева (Kontur Creative)

        Брой страници - 469

        Година на издаване в България/чужбина - 2025г./2017г.

        Вид корица - мека

        Цена - 24.95лв

За автора:

Michelle Frances is a graduate of Bournemouth Film School and the Masters programme at the American Film Institute, Los Angeles. She has worked for several years in film and TV as a script editor and producer for both the independent sector and the BBC.

The Girlfriend, her debut psychological thriller, has been optioned by Imaginarium Studios for film adaptation.  Translation rights have sold in nineteen foreign territories. The Playground is her sixth novel, following best-sellers The Boyfriend, Sisters, The Daughter and the Temp. 

Michelle lives in East Sussex with her family and very sweet field spaniel, Ripley.

***

Мишел Франсис се дипломира в Bournemouth Film School и продължава с магистърска програма в Американския филмов институт, Лос Аджелис. Работила е в продължение на няколко години във филмовия бранш като редактор-сценарист и продуцент, както за независимото кино, така и за BBC.

"Приятелката", нейният дебютен психологически-трилър, се подготвя от Imaginarium Studious за филмова адаптация. Правата на книгата са били продадени в 19 страни.

Тя живееш в Източен Съсекс със семейството си и очарователния им кокер-шпаньол Риплий. 

Анотация:

Момиче. Момче. Неговата майка.
Лора има всичко – успешна кариера, дългогодишен брак с богат съпруг и двайсет и три годишен син Даниъл, който е мил, красив и талантлив и с когото има силна връзка. Но когато той среща Чери, животът на Лора започва да се променя.
Приятелката е очарователна.
Чери бързо печели симпатиите на семейството. Тя е красива, умна и амбициозна, но идва от свят, изпълнен с лишения, и никога не е имала живот като този на Лора. А сега го иска.
Зад усмивката ѝ се крие нещо мрачно.
Лора иска най-доброто за Даниъл. Инстинктът ѝ подсказва, че Чери крие тайни, и започва да се съмнява, че приятелката на сина ѝ е тази, за която се представя. Дали обаче притесненията ѝ са основателни, или са плод на майчината неспособност да се отдели от Даниъл?
Докъде ще стигне майката, за да задържи сина си?
Отношенията стават все по-напрегнати, тайните все по-заплетени, а когато трагедия застига семейството, е достатъчна само една лъжа, за да промени всичко. И последиците за всички да бъдат разрушителни.
Каква е цената на истината и кой ще я плати? „Приятелката“ (The Girlfriend) е завладяващ и напрегнат психологически трилър, който ще ви потопи в неочаквани обрати... и ще ви изненада на чия страна ще бъдете накрая.

Моето ревю:

Прочетох книгата за три вечери. Няколко-часово съсредоточено четене де, но все пак смятам това за един фактор в полза на книгата. Основно бях подпомогната от необичайната проява на свободно време и лекия стил на писане на Мишел Франсис. Защото стилът ѝ определено е доста приятен, някак тече под погледа на читателя, докато неусетно не сте прехвърлили страници и страници, не сте опознали героите и не сте се потопили в сцени от живота им. Също така, въпреки липсата на сложни описания и продължителни размишления, накрая бях така удовлетворена от картините, които думите прожектираха в ума ми, че все едно бях изгледала филм. Има нещо удовлетворяващо в това да четеш книга, където авторът да проявява смесица от качествата на писател в жанра на епичното фентъзи, където разтегливите и описателни изрази са задължителни, и качествата на чик-лит писател, който прехвърча през историята като ни най-малко не затормозява читателя да се чуди какво става и да препрочита множество пъти една и съща страница. 

Жанрово обаче не съм напълно сигурна дали бих определила "Приятелката" като психологически-трилър, както е написано в анотацията и в описанието ѝ на различни книжни сайтове. Движението между главните герои (които откривахме в лицата на приятелката - Чери, приятелят ѝ - Даниъл и майка му - Лора) по никакъв начин не успя да създаде в мен състояние на напрежение, нито психологическо, нито никакво. Трилър елемента също някак се беше изгубил по трасето и се появи едва в последните няколко страници, така изненадващо, че дори не успях да разбера кога "дойде", преди да си тръгне. Извън факта обаче, че нито трилър, нито психологическо каквото-и-да-е нямаше сред тези 469 страници, "Приятелката" беше едно приятно книжно преживяване. Определено обаче, ако зависеше от мен, щях да изоставя този бегъл трилър опит в края и да си я категоризирам като творба с жанрово определение "реализъм" или дори "романтика". 

Мишел Франсиз определено доста добре се справя с разглеждането на сложните отношения не само между хора от две различни обществени класи, но и тези между "ново семейство" и "старото семейство", които в този случай бяха от едната страна приятелката, от другата майката. А когато във връзката на двама млади човека се появяват толкова много и ясно отчетливи разривни фактори, е нормално тя да стане далеч по-сложна за осъществяване. И тук обаче единственото нещо, което не ми допадна бяха неясните опити на писателката спорадично да включва някакви "трилър" елементи, които не успяваше напълно да съедини с цялостния сюжет и чието съществуване си оставаше необяснимо за читателя. 

В съпоставка с изказването в анотацията, наистина не бях сигурна на чия страна съм. Почти всичко сочеше, че тази която не би трябвало да одобрявам бе Чери, но убийте ме ако щете нейните действия и мисли ми се струваха далеч по-логични от тези на Лора, майката. Толкова пъти изгубих всякаква представа защо по дяволите има определени подозрения и кое точно я подтиква да се държи по определен начин, че по някое време просто се отказах да търся смисъл в действията ѝ. 

Аз си знам според мен как трябваше да завърши и всячески се опитвам да игнорирам това недоразумение развило се накрая. Определено "Приятелката" е книга, в която доста пъстро се наблюдава влиянието на една обсесивна майчинска личност над живота на вече доста порасналото ѝ дете. 

Въпреки това, или може би точно понеже успях донякъде да се абстрахирам от твърдението, че "Приятелката" се предполагаше да е психологически-трилър, и я четох без почти никакви предразсъдъци и очаквания, успях накрая да ѝ дам 4/5 звезди ⭐ Дори бих прочела още нещо на Мишел Франсис, тъй като видях че освен тази нейна дебютна творба, в библиографията ѝ има още доста попълнения. 

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и книжна седмица! ❤