"Вакантен пост" от Дж. К. Роулинг ☒

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! Учудващо е, че единственото произведение на Дж. К. Роулинг, което бях чела до този повратен момент, бяха книгите ѝ от поредицата за Хари Потър (смятам цялата поредица като едно произведение, общо заглавие, ако щете). Чак към средата на аудиокнигата "Вакантен пост" осъзнах каква грешка е било това. Определено писателските умения на Роулинг не се простират само над фентъзи творбите за деца, но много добре си пасват с тематиката на реалния живот и проблемите на човешките същества (в този случай британските такива). Което ме кара да обмисля и в бъдеще да се обърна към особено дебелите тухли от другата ѝ поредица, написана под псевдонима Робърт Галбрейт - криминалните творби за Корморан Страйк. Но това ще е тема на друго ревю (ако изобщо стигнем до там, че с тези размери хаха). Днес обаче ще обсъдим друго нейно пет-звездно писание, а по-точно "Вакантен пост" ⇓

Оригинално заглавие - "The Casual Vacancy" 

        Автор - J. K. Rowling

Издателство - Colibri

Преводач - Венцислав К. Венков

Брой страници - 448

        Аудио платформа - Storytel Bg

Прочит от - Виктор Танев

        Часове - 20 часа и 58 минути

        Година на издаване в чужбина/в България - 2012г./2012г.

        Цена - 28.00лв

За автора:

Родена е на 31 юли 1965 г. в Йейт, Глостършър. Има сестра, с две години по-малка от нея – Даяна. Семейството ѝ се премества близо до село Уинтърборн (Winterbourne), когато Роулинг е на 4. Отдавали ѝ се езиците, но не и спортът и математиката.

През декември 1990 г. майка ѝ умира от множествена склероза едва на 45-годишна възраст. Роулинг казва по този повод: Пишех „Хари Потър“ в момента, в който майка ми почина. Никога не успях да ѝ разкажа за „Хари Потър“. Татко ме извика в 7 часа на следващата сутрин и просто разбрах какво се беше случило още преди да проговори... Почти не минава ден, в който да не мисля за нея. Имах толкова много да ѝ разказвам.

От 1991 до края на 1993 г. живее в Португалия и работи като преподавателка по английски език. Сключва брак с португалски журналист, докато живее в Порто и имат една дъщеря – Джесика, но бракът е краткотраен. След това се завръща във Великобритания и се заселва в Единбург, където живее сестра ѝ. През този период Роулинг среща много трудности, защото отглежда дъщеря си сама и разчита единствено на социални помощи. Въпреки това успява да завърши първата си книга за Хари Потър и след около година нейният агент я информира, че издателство Блумсбъри ще я публикува (1996 г.). Това е началото на световния успех на поредицата.

Омъжва се за д-р Нийл Мъри през 2001 г. Има 3 деца, две от този брак и една дъщеря (Джесика) от предишния краткотраен брак.

Днес Harry Potter е глобален бранд, оценяван на около 21 милиарда долара. Поредицата „Хари Потър“, съдържаща 4195 страници, е преведена (изцяло или частично) на над 75 езика.

През февруари 2004 г. списание Forbes оценява състоянието ѝ на 576 милиона £, а през 2006 г. я обявява за първата писателка-милиардерка, и за втората най-богата жена от артистичните среди в света на шоу бизнеса, след шоу-водещата Опра Уинфри.

Анотация:

Когато Бари Феърбрадър умира на четирийсет и няколко години, градчето Пагфърд изпада в шок. На пръв поглед Пагфърд е олицетворение на английската идилия с калдъръмения си пазарен площад и древното абатство, но онова, което се крие зад красивата фасада, е град на бойна нога. Богати воюват с бедни, юноши воюват с родителите си, съпруги – със съпрузите си, учители – с учениците си... Пагфърд не е онова, което изглежда. А овакантеното от Бари място в градския съвет скоро разпалва най-голямата война, която градът е виждал. Кой ще вземе връх в избори, заредени със страсти, подмолност и неочаквани разкрития? „Вакантен пост“, големият роман за малкото градче, е първият роман за възрастни на Дж. К. Роулинг. Той е дело на една неподражаема разказвачка.

Моето ревю:

Признавам си, че постъпих доста плахо към аудиокнигата на "Вакантен пост", която изслушах в Storytel. Много харесвам историята за Хари Потър, както в книжния ѝ вариант, така и във филмовия, въпреки че не мога да се запиша като топ фен. Дори не се нарежда в класациите ми за любими фентъзи поредици, но при все си държи едно добро положение в цялостната ми читателска система. Нищо от това обаче не ми пречи да призная уникалния талант на Дж. К. Роулинг като писател, който с умелата си употреба над думите, успява да събуди живи картини в съзнанието на читателя си. Особено много се увеличава въздействието ѝ, когато читателя предварително се запознае с трудния ѝ път към върха в литературната сфера. Все фактори, дължащи ѝ възхищение. И преди някой да ме нападне - напълно съм наясно с не-хуманните ѝ изказвания по някои теми, но решавам да отделя човека от творчеството му, както и личността от твореца. За мен това са все отделни неща и един човек е напълно способен да е невероятен писател, но трагичен характер. А сега, когато изяснихме това, нека се хвърлим в дълбокото на ревюто. 

"Вакантен пост" ми бе препоръчана да ѝ дам шанс, когато бях изпаднала в книжна дупка от гледна точка на аудиокниги. Нищо не ми грабваше интереса и се прехвърлях като пчеличка от книга на книга. През първия час-час и нещо от "Вакантен пост", докато асимилирам всичките тези двадесетина герои, взаимоотношенията им и кой от кое семейство е, я слушах през ден-през два и силно се чудех дали да не зарежа ѝ нея. С времето обаче неусетно забелязах, че съм силно инвестирана в историите на тези различни семейства, колеги и любовници, съседи и съученици. 

Ако някой ми бе казал, че с такова клюкарско любопитство ще проследявам ежедневието на купчина измислени персонажи в измислен британски град, никога нямаше да му повярвам. На пръв поглед (или слушане) сравнително елементарната верижка случки, проследяващи смъртта на един от членовете на градския съвет, е точно това... Сравнително елементарна. Всичките представени отношения между деца и родителите им, между извънбрачни и брачни връзки, между враждуващи за освободилия се работен пост съседи, са просто една наистина обикновена гледка за всеки човек над десетгодишна възраст. Те са част от ежедневието на всеки от нас и не биха успели да ни учудят по никакъв начин. 

Дж. К. Роулинг обаче успява да ни върне обратно във времената на реалистичния жанр, използван така често от класиците. Успява да ни ангажира в обикновения човек, без да прибягва до брутални криминални машинации, научно-фантастични предположения или фентъзи магии. Тя се впуска в едно почти дипломатично изследване и разгръщане на обикновения живот на обикновения индивид. Рядко в модерните писания се среща използване на този жанр. Рядко някой автор се осмелява да не включи нищо шокиращо, травмиращо или просто небивало според стандарта на планетата ни. Защото направеното от нея във "Вакантен пост" е изстрел в мрака, който е уцелил мишената точно между очите. Поне аз така се почувствах. Като застреляна. Дрогирана от драмите, любовта, омразата и тъгата, изпълващи тази творба и изливащи се от слушалките ми. Прехвърляйки тези начални болезнени напъни, дължащи се чисто и просто на детинската ми упоритост в читателските ми страдания по книжната ми дупка, бях сдъвкана и преглътната от тази книга. А невероятният прочит на Виктор Танев само подсили емоционалното ми колабиране...

Използвайки типичните си леки, но и въздействащи комбинации от умение и талант, Роулинг ни запраща в този реален свят, който все пак едва накрая читателя осъзнава, че не е реален. Ангажира ни във всекидневието на жителите на това малко градче, кара ни да тръпнем в очакване, за да разберем тайните и надеждите им, избутва сълзи в очите ни, говорейки за разбитите им мечти и поражда гняв в сърцата ни при нечестивите им дела. Но най-много шокира. Шокира с искреността си, с истинността на тези представени съдби. Защото това са хората около нас, нашите роднини и партньори, нашите приятели и спътници. Защото това е нашия живот, живота на тези около ни. Защото е прекалено реално, за да бъде измислица... 

"Вакантен пост" е едно приключение, което не иска от читателя да напусне комфорта на дома си, защото то е приключение, което просто отваря очите ни, дори и че не ангажира въображението ни. "Вакантен пост" е толкова истинска, че въпреки липсата си на Стивън Кинг елементи, все пак успява да кара читателя си да настръхне от притеснение, страх и дълбока омраза. Най-вече понеже показва като в огледало нас самите и собствените ни помисли. 

Няма как да не отбележа и грубия, дори вулгарен език, използван от Роулинг в тази ѝ творба и напълно разграничаващ я от образа на авторката на юношеския Хари Потър. И въпреки че не веднъж, а даже всеки път, когато срещна подобни прекалени употреби на псувни, нагрубявания и цветущи оплювания, ми е предостатъчно да оставя напълно филма/книгата и когато повече да не се обърна отново в тази посока, при "Вакантен пост" не бе така. Тук те не бяха израз на малък по обем речник или ниска интелигенция от страна на автора, а напротив - докосваха още повече читателя до истинската човешка природа. Покварени, груби, емоционални, с животински инстинкти... Това сме всички ние в основата си, а оттам насетне се надграждат характер, възпитание, житейски опит и всичко друго. Но в края на краищата се оказа, че не навсякъде, където героите псуват, то автора просто е некадърен, може би напротив, това показва, че е особено добър в начинанието си. 

И ето че стигнахме до финала, когато казвам че... 

Просто няма как да не дам на "Вакантен пост" от Дж. К. Роулинг пълните 5/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и книжна седмица! ♥