"Нощна сянка" от Дебора Харкнес (втора част на "Аз, вещицата")

Здравейте, книжни дракони!

Противно на всичките негативни коментари, които видях, за втората част от поредицата "Аз, вещицата" от Дебора Харкнес (моето ревю тук) и точно според очакванията ми, наистина успях да се насладя на "Нощна сянка".

Препоръчително е да сте прочели първата книга преди да продължите с ревюто! 

За пореден път Харкнес успява да ни потопи стремглаво в света на Даяна Бишъп и нейният съпруг Матю дьо Клермон, или както го познават някои - Матю Ройдър. Този път обаче не се намираме в  разкъсваното от тихи вражди настояще, а обикаляме през Лондон, Франция и Прага от 15 век. Културата, обичаите и изобщо целият живот на различните хора, изграждащи обществата на съответните държави, авторката е описала подробно и ненатрапчиво. Бавно се потапяме в света и неусетно попиваме подробностите му. А освен, намиращата се в учебниците по История информация, тук виждаме и магическата, досега неразкривана пред нас част, на онази нетолкова далечна епоха. Демони, вещици, вампири и хора живеят заедно, но едновременно и разделено. Обикновенните създания (ние) не са наясно, поне повечето, със съществуването на останалите, а живота на различните от тях е изпълнен с непрестанно криене и бягане. Не по-различно отколкото през 21 век всъщност. Изглежда хората просто не искат да си признаят, че може да има разумни същества, които да са по-силни от тях (и физически, и психически)... Малко сме егоцентрични.
Наред с всичко това, виждаме и една напълно нова страна от любовната история развила се между главната героиня Даяна и вампира Матю. Постепенно те откриват трудностите в съвместния си живот и не без терзания, ги преодоляват, всеки път научавайки по нещо ново един за друг, разкриват си тайни (дали доброволно или не...), които са пазили надълбоко в себе си през целия си живот, помагат си един на друг и винаги се борят срещу онези, който се опитва да ги раздели. Заедно. Всяка любовна история има своите лоши страни, но тук авторката се е опитала да ги сведе до минимум, което ме кара да искам да съм на мястото на Даяна. Достичка...
А докато въпросът "Колко труден може да се окаже животът през 15 век?" ни показва бодливияс си отговор с всяка следваща страница, се оказва, че също толкова труден е и този, на онези останали в настоящето. Многобройните роднини и приятели на Даяна и Матю се борят заедно, обединявайки своите вещерски, вампирски и демонски сили, срещу заплахите, които нашите герои са оставили зад гърба си, заменяйки ги с нови. Тази задача обаче се оказва по-тежка, отколкото те са очаквали, а също така изисква и жертви...

В "Нощна сянка" магията не бе оставена на заден план. Тя продължаваше да ни връхлита от най-неочакваното скривалище, карайки ни да ахкаме от възхита, а понякога и от уплаха. Удивителни вещерски способности, непознати демонически страни и напълно нови познания за вампирите и техните дълги животи.
Начина, по който Дебора Харкнес вижда вещиците в този свой свят, например, е напълно различен от начина, по който аз бих ги представила на читателите си. Но това определено не означава, че е по-лош или нестойностен. Във всяко едно различно мнение, независимо колко противоположно на нашето, се крие красота. В изразяването му, в съпътсващите го описания, в детайлите, красотата е навсякъде. Май че току-що открих и главната причина, поради която чета книги... Неповторимостта на всеки един автор и неговата творба. Дори и в интерпретациите на една и съща обикновенна, и вече позната ни, история като "Пепеляшка", винаги има нещо по-особено, нещо собствено, което "подписва" писателя.

Добре, мисля, че това беше всичко от мен за този път. Независимо, че накрая малко се отклоних от главната цел. Но какво да се правя, такава съм си аз 😅
Приятен ден!