Научно-фантастичната "Границата" от Робърт Маккамън

Аудио версията🎙️на това ревю може да чуете в едноименният ми подкаст или на линка ето тук 🎧

Здравейте, книжни дракони! Днес съм тук с вас, за да ви споделя мнението си за една от книгите, които прочетох наскоро. А по-точно "Границата" от известният автор на научна-фантастика Робърт Маккамън.

Оригинално заглавие - "The border"

Автор - Робърт Маккамън

Издателство - DejaBook

Преводач - Елена Павлова

Оформление на корицата - Живко Петров

Брой страници - 456

Година на издаване в чужбина/в България - 2015г./2015г.

Вид корица - мека

Цена - 17.90лв

За автора:

Робърт Рик Маккамън (Robert R. MacCammon) е американски писател на бестселъри в жанровете фентъзи, трилъри и хорър. Един от най-влиятелните писатели в областта на фантастиката от края на 70-те до началото на 90-те. 

Той е роден на 17.07.1952г. в Бирмингам, Алабама, Сащ. След развода на родители си заживява с баба си и дядо си. Получава бакалавърска степен по журналистика от Университета на Алабама през 1974г. 

След дипломирането си пише реклами за вестници и списания. Заедно с работата си започва да пише романи. Първия му роман "Baal" е публикуван през 1978г. и е приет добре от читателите и критиката. След издаването на третия му роман "The Night Boat" той напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. 

Бързо става известен с романите си "Мистериозно завръщане", "Лебедова песен", "Мое" и "Момчешки живот". Основната част от сюжетите на произведенията му се развиват в дълбокия юг на САЩ.

През 1995г. един от разказите му, "Nightcrawlers", е екранизиран в епизод от сериала "Зоната на здрача".

През 1992г. решава да промени стила си на писане, за да е различен от мейнстрийм литературата, но среща неразбиране от страна на издателите. Изпадайки в депресия и творчески търсения, през 1999г. той решава да спре с писането и публикуването на книгите си.

През 2002г. след като литературния пазар и издателската индустрия са вече различни, той започва да пише отново. През 2003г. издава кратката си поредица "Гласовете на нощната птица".

Произведенията на писателя са преведени на много езици и са издадени в над 5 милиона екземпляра по света. 

*

След като миналата година прочетох "Лебедова песен" (ревю може да намерите тук) от същия писател, като че за първи път се сблъсках с наистина хубава апокалипстична научна-фантастика. Както се и предполагаше, сметнах за правилно да си набавя и всички останали книги на Маккамън. Оказа се по-трудно, отколкото очаквах обаче. Някои бяха с изчерпан тираж по всички официални сайтове, понеже не са били преиздавани отдавна, затова ми се наложи да ги търся от разнообразни места за втора ръка, но накрая все пак ги намерих. А сега единствената, която ми липсва, е "Момчешки живот", но и нея ще си я набавя скоро. Просто няма как да не притежавам всички произведения на един от най-добрите, по мое мнение, създатели на научна-фантастика!

Но стига общи приказки, нека се впуснем в същината на този пост:

Анотация:

Преди Земята беше наш дом, сега тя е само... Границата.

На трети април десет часа сутринта адът се отваря в небето над Земята. Бледата ни синя точица се превръща в бойно поле за живите кораби на горгонските кораби и призрачните пехотинци на зловещите мъгляви, вкопчени от хилядолетия в битка за Границата. За дни обединената военна мощ на държавите по света е съкрушена, а най-големите градове - разрушени. Последният час на човечеството е настъпил.

Комплексът "Пантър Ридж" е един от последните бастиони, обитаван от шепа оцелели от апокалипсиса. Те знаят, че времето им изтича, но са безсилни пред абсурдната, приличаща на магия, мощ на извънземните. Но надежда има. Итън Гейнс - момче, страдащо от амнезия, което по неведоми причини е надарено с непонятни, но изключително могъщи способности, е способно да се превърне в заплаха за воюващите извънземни, свикнали да се боят единствено едни от други...

Ревю:

Стилът на писане на Маккамън е толкова увлекателен, че повечето пъти кара читателя да усеща онова, което се случва в творбата му, все едно се случва на него самия. Не веднъж, докато четях "Границата", така сериозно се "губех" в нея, че ми се случваше случайно да отместя поглед от страниците и за секунда да се зачудя как съм попаднала в спалнята си. 

Всички описания на случки, природа (или каквото всъщност е останало от нея) и персонажи са точно с нужната дължина. Нито прекалено дълги, че на читателят да му омръзне, нито толкова кратки, че да не се разбере нищичко. 

А героите са разработени перфектно! Развиват се с течение на историята, имат свои собствени характери, които не се подчиняват на стереотипи, взимат непредвидени решения и изразяват напълно човешки чувства. 

Нещо, което бе представено в "Границата", и което ми се ще да виждах по-често, е смъртта на главен герой (не, няма да ви кажа кой е). Не е нормално във всяка една книга главните герои да са безсмъртни и недосегаеми. Къде отива напрежението върху читателя тогава, ако той винаги е сигурен, че те ще са си там. Какъв е смисълът от екшън сцени с много взривове и т.н., ако си убеден, че на тях нищо сериозно няма да им се случи така и така. Трябва да можем да се притесняваме за любимците си и да има смисъл!

Самата идея на автора не би могла да се нарече оригинална, тъй като сме виждали много сценарии на Земята нападната от извънземни, но начинът, по който е представена, със сигурност е. Усеща се, че Маккамън е добавил една голяма щипка от "себе си" към книгата и по този начин е превърнал в творба, която си заслужава отделеното време. 

Житейската поука, която аз долових, криеща се зад научно-фантастичната част от историята, е наистина проста - Ние, хората, сме беззащитни. Да, може и да се справяме, и то не всички и не винаги, с тривиални, на фона на инвазията, части от ежедневието ни като "Дали да изляза днес или не?", но когато стане на въпрос за нещо голямо, нещо извън способностите ни на отделна личност, ние се разпадаме. Повечето пъти се "прецаква" не само тялото ни, но и ума, разума ни. Когато се наложи да направим дейност за човечеството, за обществото, а не само за нас самите, ние недоволстваме. Но това са всъщност хората, едно голямо семейство с името Хомо Сапиенс. Никой от нас не струва нищо, sorry not sorry, без останалите. И не, не говоря само за приятели, роднини и семейство, говоря за всички ни. За човечеството. 

Наистина ми хареса как Робърт Маккамън представи тази идея в "Границата". Защото как по-добре да осъзнаем, че сме безпомощни, когато сме сами, ако не при атака от освирепяли, ужасно напреднали в технологията и вековни чудовища дошли от дълбините на непроучения все още космос? Да, и аз така си помислих. 

На книгата давам оценка от 5/5 звезди и ви я препоръчвам! Нека всеки, който също я е чел, да сподели мнението си в секцията за коментари по-долу. 

Благодаря ви за вниманието!

Приятен ден и бъдете здрави! <3