Последната "Лебедова песен" на цивилизацията от Робърт Маккамън

Здравейте, книжни дракони!

Наскоро завърших така нашумялата "Лебедова песен" от Робърт Маккамън и чак сега напълно разбирам причината за целия шум около нея. Независимо, че е написана през 1987г., тя далеч не е с остаряла тема. За жалост и сега, през 21 век, онова апокалипстично бъдеще представено от автора все още е възможно. Дори се среща доста често в новините, където изгубили ума си политици, играят на "Кой е по-по-най" и се заплашват един друг с Трета световна война. По мое мнение е добре някой да им даде тази книга в ръцете и да ги накара малко да се позамисля над това, за което говорят така лекомислено. Дълбоко се съмнявам, мнението им да остане същото, веднъж сблъскали се, с описания в "Лебедова песен", кошмар.

Оригинално заглавие - "Swan Song"

Автор - Робърт Маккамън

Издателство - Изток-Запад

Преводач - Коста Сивов

Оформление на корицата - 

Брой страници - 888

Година на издаване в чужбина/в България - 1987г./2019г.

Вид корица - мека/твърда

Цена - 35.00лв/39.00лв

За автора:

Робърт Рик Маккамън (Robert R. MacCammon) е американски писател на бестселъри в жанровете фентъзи, трилъри и хорър. Един от най-влиятелните писатели в областта на фантастиката от края на 70-те до началото на 90-те. 

Той е роден на 17.07.1952г. в Бирмингам, Алабама, Сащ. След развода на родители си заживява с баба си и дядо си. Получава бакалавърска степен по журналистика от Университета на Алабама през 1974г. 

След дипломирането си пише реклами за вестници и списания. Заедно с работата си започва да пише романи. Първия му роман "Baal" е публикуван през 1978г. и е приет добре от читателите и критиката. След издаването на третия му роман "The Night Boat" той напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера. 

Бързо става известен с романите си "Мистериозно завръщане", "Лебедова песен", "Мое" и "Момчешки живот". Основната част от сюжетите на произведенията му се развиват в дълбокия юг на САЩ.

През 1995г. един от разказите му, "Nightcrawlers", е екранизиран в епизод от сериала "Зоната на здрача".

През 1992г. решава да промени стила си на писане, за да е различен от мейнстрийм литературата, но среща неразбиране от страна на издателите. Изпадайки в депресия и творчески търсения, през 1999г. той решава да спре с писането и публикуването на книгите си.

През 2002г. след като литературния пазар и издателската индустрия са вече различни, той започва да пише отново. През 2003г. издава кратката си поредица "Гласовете на нощната птица".

Произведенията на писателя са преведени на много езици и са издадени в над 5 милиона екземпляра по света. 

Анотация:

Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единствения, който може да го спре е едно дете с необикновена дарба. 

Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството?

Ревю:

Между тези 888 страници ще се срещнете с един погубен, футуристичен свят, в който човешкия егоизъм най-сетне е стигнал връхната си точка. По-малките страни по целия свят са заличени от картите, поради унищожителни граждански войни и ядрени атаки от съседски държави. Единствените, които все още удържат фронта, са от запад - Съединените Американски Щати, а от изток - Русия. Всяка иска да е най-великата сила и последната надежда на цивилизацията. Развихрилата се между тях вражда, бързо ескалирала в нещо по-сериозно, както и нарасналото напрежение, довеждат до едновременен обмен на ядрени ракети, които разрушават всичко по пътя си. Големите градове като Ню Йорк и Бостън биват обсипани с тези смъртоносни оръжия и дори малките градове и големите красиви ширини от природа, които не са били цел, умират под въздействието на разпръснатата радиация. Растителността е мъртва, слънцето е скрито от тежки и плътни радиационни облаци, градовете са изравнени със земята, оцелелите животни, озверяват от глад, докато бавно мутират в нещо непознато и още по-опасно. А хората, останали живи след падането на бомбите, биват измъчвани от рани, заболявания, глад, жажда и развихрилата се над света дългогодишна зима. Водата е по-скъпа от златото, храна е дар, за който повечето са готови да убиват, все още здравите убежища, където можеш да се скриеш от свирепото време и гладните животни, са кът. И човек би си помислил, че пред лицето на този холокост малкото останалите представители на човечеството, ще са задружни и ще си помагат един на друг. Но докато вълците, рисовете и другите диви животни, убиват за храна, човекът е способен да убива и за да разнообрази дори само малко еднотипните си дни..

Тази трагична картина е представена изключително живо и доста описателно от Маккамън. Успяваме да видим трудностите и мъченията на апокалипсиса през погледа на петима различни герои. Персонажите са изпипани, а характерите им са разработени перфектно! Няма дупки и несъответствия в тях или в действията им. Правят грешки и са несигурни в себе си, имат собствено чувство за добро и лошо, с една дума - човечни. На моменти бяха толкова истински, че ми се струваше, че ще изскочат от книгата и ще се развихрят в нашата реалност.

Стилът на писане на Робърт Маккамън е увлекателен, същевременно прост и целенасочен. Той не увърта и разтяга, там където не е нужно. Заинтригува те, кара те да искаш да четеш още, да не спираш докато не стигнеш до най-последната страница. Описва грозните сцени на този апокалипсис така, че лесно се губиш в историята и ставаш съпричастен на героите. Болестите, трудностите, замърсяването, смъртта.. приближава ги до теб по такъв начин, че започваш да се притесняваш "Ами ако наистина се случи? Тогава какво?".
Робърт Маккамън несъмнено притежава невероятен писателски талант!


Оценката, както предполагам вече сте наясно, е 5/5 звезди.
Скоро ще се насоча и към другите творби на автора, надявайки се че и там ще ме очаква същото удоволствие, което изпитах и докато четях "Лебедова песен" 😊

Редакция: "Границата" от Робърт Макакмън (линк към ревюто тук)

ПС: Според резултатите в Гугъл, лебедова песен е израз за "последното, предсмъртно, най-хубаво произведение на творец, последната му творческа изява".

Благодаря ви, че останахте с мен до края! 

Приятен ден! 💖