"Балада за пойни птици и змии" от Сюзан Колинс 🐍 🐦
За автора:
Сюзан Колинс е родена на 10 август 1962 г. в Хартфорд, Кънектикът, САЩ. Тя е най-малката от четирите деца. Баща ѝ е офицер от Военновъздушните сили на САЩ, който служи по време на войната във Виетнам. Поради това семейството е в постоянно движение. Прекарва детството си в източната част на САЩ. Учи в гимназията „Карвър“ и в училището за изящни изкуства в Алабама през 1980 г. Била е ръководител на училищния театър. През 1985 г. завършва Университета на Индиана с бакалавърска степен по специалностите театър и телекомуникации. Продължава обучението си с магистърска степен по драма в Университета на Ню Йорк.
След дипломирането си работи известно време като клиничен директор на услугите за възрастни с ментални увреждания в здравната служба на Кембридж. През 1991 г. започва работа като сценарист за телевизионни предавания за деца. Работи и в няколко популярни телевизионни продукции на „Никелодеон“.
През септември 2008 г. е издадена първата книга „Игрите на глада“ от известната ѝ фантастична поредица. Той е вдъхновен отчасти от гръцкия мит за Тезей и Минотавъра, и от военната кариера на нейния баща, който ѝ позволява да има по-добро разбиране на бедността, глада и последиците от войната. Романът е в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на 60 седмици. През 2012 г. „Игрите на глада“ е екранизиран в много успешния едноименен филм на режисьора Гари Рос с участието на Дженифър Лорънс, Стенли Тучи и Лиам Хемсуърт.
Серията „Игрите на глада“ е продължена през 2009 – 2010 г. с романите „Възпламеняване“ и „Сойка-присмехулка“. В резултат на значителната популярност на поредицата Сюзан Колинс е обявена от списание „Таймс“ за една от най-влиятелните личности за 2010 г., а „Амазон“ я обявява за един от най-продаваните автори за всички времена.
Сюзан Колинс живее със съпруга си, актьора Cap Прайър, и двете им деца в Санди Хук, Нютаун, Кънектикът.
Анотация:
„Балада за пойни птици и змии“ – предистория от света на „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс
Сутринта на Жътвата, с която започват десетите Игри на глада. В Капитола осемнайсетгодишният Кориолан Сноу се подготвя за този единствен шанс да спечели слава като ментор в Игрите. За някога могъщата фамилия Сноу са настъпили трудни времена и съдбата ѝ зависи от нищожния шанс Кориолан да успее да бъде по-чаровен, по-умен и по-изобретателен от съучениците си, за да стане ментор на трибута победител.
Вероятността да спечели е малка. Пада му се унизителната задача да бъде ментор на момичето трибут от Окръг 12, най-незначителния от всички. Съдбите на двамата сега са напълно преплетени – всяко решение на Кориолан може да доведе до победа или провал, триумф или поражение. На арената битката ще бъде на живот и на смърт. Извън арената Кориолан започва да съчувства на обречения си трибут... и трябва да балансира между потребността си да следва правилата и желанието да оцелее на всяка цена.
Моето ревю:
Не казвам, че останах разочарована от "Балада за пойни птици и змии" от Сюзан Колинс. Даже напротив - ужасно много ми допадна. Просто причините да ми хареса бяха други, защото читателското ми Аз също вече е друго. Една от най-големите ми похвали към авторката е обаче, че е писала за други герои, едва някои от които са ни познати от трилогията, че е писала за други години и за други места. Защото, ако се беше опитала да върне към живот отново Катнис и историята й... просто нямаше да е същото. Нямаше да е както беше преди, защото годините погубиха чара на Катнис и в момента най-доброто място за нея е единствено в спомените ни. Но Колинс добре е осъзнала ситуацията и е постъпила правилно.
Най-интересното в цялата идея е, че е избрала за главен герой точно онзи, който всички мразехме в предишните книги. Избрала е да ни покаже миналото и живота на един от персонажите, към който читатели и киномани изпитват най-силни чувства. Защото омразата ни към този човек, често надминава и обичта ни към Катнис. Кориолан Сноу. Президент Сноу.
Понякога е наистина много вдъхновяващо и приятно да видиш как един човек израства да бъде този, който е. Какво го е довело до сегашното му положение? Как? Защо? Къде? Кой е бил замесен? А Сюзан Колинс е отговорила невероятно интригуващо на тези и още много въпроси.
Виждаме началото на Игрите на глада, заформянето на всички правила в играта, различните класи в обществото и битките помежду им, последните дни на окръг 13... Дори ставаме свидетели на създаването на култовата песен от филма "The hanging tree", от което ми настръхна косата.
За стилът на писане на Сюзан, за метода й на изграждане на герои, за образуването на фона и дистопичния свят.... За тези неща няма да говоря, защото всеки, който е чел предишните книги и е достигнал до тази тук, знае колко е добра писателката в работата си. Затова не мисля, че има нужда да хвърлям още допълнителни хвалебствия по нея. Сами знаете какво ви очаква и каква наслада ще изпитате.
"Балада за пойни птици и змии" определено не би могла да се нарече излишна, както се случва с повечето "дописани" книги към отдавна свършили поредици. Тя е точно на мястото си. Отговаря на въпроси зададени още в началото на цялостната история и доизяснява факти за определени персонажи и събития. Обяснява ни как се е достигнало до ключови моменти и ни потапя за един последен път в невероятната вселена на Игрите на глада. Приятно прекарване *вдига три пръста за поздрав*
Оценката ми е 5/5 звезди ⭐
Коментари
Публикуване на коментар