Най-добрата поредица някога или да? Днес ще говоря за "Игрите на глада" от Сюзан Колинс

Ревю за "Балада за пойни птици и змии" тук 

Здравейте, книжни дракони! Не съм писала ревюта на книги от доста дълго време. Затова реших днес да направя точно такова. Ще ви изненадам с една трилогия, която може да се нарече световна класика, една трилогия, която е най-новата в "Топ 10 любимите ми книги", една трилогия, която е (мое мнение) най-добрата дистопия. А това е *бият барабани* трилогията "Игрите на глада" от Сюзан Колинс.

Оригинално заглавие - "The Hunger Games"/"Catching Fire"/
Автор - Сюзан Колинс
Издателство - Екслибри
Преводач - Деница Райкова
Оформление на корицата - 
Брой страници - 376/384/384
Година на издаване в България/чужбина на първата част - 20/2008г.
Вид корица - мека 
Цена - (по) 14.90лв (за книга)

Може да закупите от - част 1 (линк тук), част 2 (линк тук), част 3 (линк тук)

Анотация на книга първа:

Можеш ли да оцелееш сам в пустошта, когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото?

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - риалити шоу, предавано на живо по телевизията.

Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Сюзан Колинс поднася равни части съспенс и философия, приключения и любов в този изпепеляващ роман, чието действие се развива в едно бъдеще, обезпокоително напомнящо нашето настояще.

Победата означава богатство и слава. Загубата означава сигурна смърт. Игрите на глада започват...

Анотация на книга втора: (спойлери)

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет на ежегодните Игри на глада - риалити шоу, предавано на живо по телевизията.

В Игрите може да победи само един. И гледането е задължително!

Колкото и да е невероятно, Катнис Евърдийн е победител в Игрите на глада. А победата означава богатство и слава. Сега Катнис би трябвало да е щастлива - в края на краищата пак е при семейството си и стария си приятел Гейл. Но нищо не е точно така, как тя иска. И се носят слухове за бунт срещу Капитола - бунт, за който Катнис може би е допринесла.

Във втората част от трилогията "Игрите на глада" Сюзан Колинс продължава разказа за Катнис, като я подлага на още повече изпитания и поднася изненади на всяка страница.

Анотация на книга трета: (спойлери)

Казвам се Катнис Евърдийн. Защо не съм мъртва? Би трябвало да съм мъртва.
Окръг 12, родното място на Катнис Евърдийн, огненото момиче, е унищожен, но тя е жива. Гейл е избягал. Семейството на Катнис е в безопасност. Пийта е в ръцете на Капитола.
Окръг 13 наистина съществува, има бунтовници, има нови лидери. Революцията се разгаря. Сега успехът на въстанието зависи от готовността на Катнис да се подчини, да поеме отговорност за живота на безброй хора и да промени бъдещето на Панем. За да го направи, тя трябва да преодолее гнева и недоверието си и да стане Сойка-присмехулка - символ на въстанието - каквато и да е цената лично за нея.
Зашеметяващият завършек на трилогията „Игрите на глада“.

Моето ревю:

Книгата ме погълна още от първата си страница. Начина на писане на авторката е влудяващо хубав, независимо, че използва сегашно време, а аз не съм му голям фен. Прочетох половината книга преди да се усетя. Действието се развиваше много бързо и края на всяка една част те караше да грабнеш следващата. Това, което бях споменала в ревюто си за поредицата "Лабиринтът" от Джеймс Дашнър, че се уморявам и историята ми дотяга, когато прочета всичките книги от серията една след друга, не се случи тук. Разделих се с последната част със сълзи на очите, буквално, сълзи на очите. А внезапният начин, по който Сюзан Колинс изстреля смъртта на някои от любимите ми герои ме остави без дъх. И независимо от сълзите, части от краят бяха доста предсказуеми. И ще си позволя да ви кажа, че завърши хубаво (а може би не *намик*). 

Любимият ми герой е Финик. Още когато гледах филмите, но не бях чела книгите, Финик ми хареса най-много, тогава само че си мислех, че може би се дължи на чаровният актьор, който изигра ролята му. Но после, когато стана един от главните второстепенни герои в книга втора, разбрах, че е било заради същността му. Обожавам ироничните му закачки, обожавам това колко мило и загрижено се държи на моменти, обожавам характера му и точно поради това ми идва да набия Колинс за нещата, които му причини. 

Но няма да задълбавам повече в съдбата на Финик, а ще ви кажа с кого ship-вам Катнис най-много. Още от началото мисля, че Гейл Хоуторн и Катнис си допадат повече. Те са като две парчета на една стрела. Познават се още от малки, ловуват заедно, грижат се за другия и за семейството му, винаги се подкрепят и (както Катнис показа) са готови да застанат пред камшика един за друг. Докато връзката им с Пийта се гради на подхвърлено парче хляб. Разбирам, че той й е помогнал, независимо, че е знаел, че родителите му ще го набият, ако разберат. Но какво е един бой пред заплахата от смърт, на която се е подлагал Гейл всеки път. 

А сега ви казвам чао и ви оставям да разсъждавате над написаното от мен. Надявам се, че ако решите да прочетете книгите или пък вече сте ги прочели, ще споделите мнението си за тях с мен. Оценката ми е 5/5 звезди!

Благодаря, че останахте до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! ♥️