"Смъртта на черната вдовица" от Джонатан Баркър и Джеймс Патерсън 🫴🏼🫀
Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели 🖤
Напълно съм сигурна, че тези от вас, които следят активността ми в социалните медии, както и тези, които са чели описателното ми ревю над любимата ми вече трилър поредица - "Четвъртата маймуна", то сте наясно с респекта, който изпитвам към сериозния писателки талант на Джонатан Баркър. Но като читател, който досега не се е запознавал с нищо на Джеймс Патерсън, бях малко скептична за колаборацията им. Като цяло не съм почитател на съвместната работа между двама или повече творци, тъй като имам усещането, че с желанието им да получиш всичко най-добро от тях, получаваш нищо. Със "Смъртта на черната вдовица" обаче нямаше как да остана разочарована.
Джонатан Дилън Баркър е роден на 7 януари 1971 г. в Ломбард, Илинойс, САЩ. Отраства в Кристъл Лейк, Илинойс, а след 14-ата си година в Енгълууд, Флорида. Чете много и започва да пише истории още като тийнейджър. Учи в Института по изкуствата във Форт Лодърдейл, където получава бакалавърска степен по мениджмънт.
Докато е в колежа, Пол Галота от списание „Циркус“ се свързва с него и го кани в екипа на списание „Двадесет и петият паралел“, където Баркър работи рамо до рамо с човека, който по-късно ще стане известен под името Мерилин Менсън. От 1991 г. прави множество интервюта с известни знаменитости от поп културата за списания като „Seventeen“, „TeenBeat“ и др. През 1992 г. започна да пише като колумнист своя колонка, наречена „Откровение“, в която описва изследвания на духовни места и свръхестествени събития. Започва да работи почти 20 години като писател в сянка и като редактор на ръкописи, помагайки на други писатели. Шест от книгите, по които работи, стават бестселъри.
Джеймс Патерсън е роден на 22 март 1947 г. в Нюбърг, Ню Йорк. Баща му Чарлз е застрахователен брокер, а майка му Изабел – учителка и домакиня.[1][2] Те му предават любовта към книгите.
През 1969 г. Патерсън започва да учи англицистика в „Манхатън Колидж“.[3] През лятото на същата година работи като помощник в болница „Маклийн“ в Масачузетс. Там се сприятелява с поет на име Робърт Лоуъл, който го подтиква да се насочи към писане. Патерсън опитва, но установява, че тази му цел изисква да се учи, затова той продължава през 1970 г. обучението си в университета „Вандербилт“ за магистърска степен. Обучението не го удовлетворява, затова след една година той напуска. Същата година започва работа в агенция „J. Walter Thompson“ като младши редактор, като пише активно в извънработното си време. Постепенно се издига във фирмата и през 1990 г. става главен изпълнителен директор. През 1995 г. се оттегля от рекламния бизнес и с натрупания от него опит се отдава изцяло на писателското поприще.
Анотация:
Ако историята на криминалистиката ви е хоби, тези имена ще ви прозвучат познато. Но ще мине време, преди детектив Уолтър О'Брайън да разбере кой се крие зад тях.
Той е като обсебен от нея. Преследва я. Години наред си въобразява, че я вижда навсякъде – на улицата, в ресторанта, сред хората. Мечтае да я срещне, да й помогне, да я спаси... Тази страст заплашва да разруши живота му.
Защото „неговото момиче“ притежава сатанинска дарба. Едно докосване на нежната й длан заразява със смърт. Целувката й е като ухапване от паяка, наричан „Черната вдовица“.
И Уолтър О'Брайън ще направи всичко възможно да я спре.
Моето ревю:
Поръчах и закупих "Смъртта на черната вдовица" от Джонатан Баркър и Джеймс Патерсън няколко дни след като излезе на българския пазар, защото дори и че в последно време не следя особено книжните новини, успях да разбера за тази книга още като се откупиха правата над нея. И дори я започнах веднага. Казвам го така, защото често купувам нова книга, но веднъж когато бъде подредена на рафтовете вкъщи, си остава там дълго време. Тази обаче специално поради тази причина не я подредих.
Да я започна веднага бе може би най-доброто ми решение в досегашния ми читателски опит, защото определено не е за изпускане. Не е и за забавяне. Двамата световноизвестни автори са направили истински пробив в трилър жанра, който би могъл да бъде усетен дори от тези, които не са много-много почитатели на жанра като цяло.
Предупреждавам все пак, че "Смъртта на черната вдовица" е брутална. Стабилно количество кръв и вътрешност изпълват страниците ѝ, мистерията преплита изреченията, докато не създаде истинска каша в ума ти. А самата история се прехвърля измежду "Преди" и "Сега", което може да хване неподготвения читател в момент на обърканост и изненада.
Но най-важното е, че си заслужава. Заслужава си двата месеца, които я четох. Защото, поради забавяне в личен план, толкова ми отне да прочета всички 360 страници - два месеца. Но за разлика от когато това се случва с някоя друга книга, тази така и не омръзна и нито веднъж не изгубих желание да я продължа.
Персонажите са разнообразни, живи, дишащи, комплексни... Така реални, така искрени в чувствата си, така наши... Хареса ми ясната възрастова разлика между младия Уолтър О'Брайън и вече стария Уолтър О' Брайън, която реалистично влияе върху преценката и характера му, съответно и върху решенията, които взима. Останалите герои също ми допаднаха, включително и самата черна вдовица, защото всички те имат своите положителни и негативни черти, на всеки можеш да се дразниш, докато му симпатизираш.
Самият сюжет бе новаторски и интригуващ. Идея, чието изпълнение аз лично не съм срещала досега. И не мисля, че друг път ще го срещна, което изключително ме радва. Защото "Смъртта на черната вдовица" ще се превърне в класика. Да не казвам, че гадая, ще кажа, че предвиждам.
Коментари
Публикуване на коментар