"Странният случай с Бенджамин Бътън" от Ф. Скот Фицджералд

Здравейте, книжни дракони! 🫀 Класиките винаги са ми били на сърце, особено онези силно депресиращи и блудкави. Обичам класики тип турски сериал. Звучи смешно, но е така. С класическата готика така и не се разбрахме, но с драмите си ходим ръка за ръка от близо три години вече. Събираме се, разделяме се. Има моменти, в които прехвърлям четири-пет "другарчета" наведнъж, в други - едни ме засища за няколко месеца напред. Отдавна не бях чела класики, когато по време на една разходка с кучето си, реших че ми се чете нещо такова. Тъкмо бях свършила предишната си аудиокнига от Storytel и бе време да избера нещо ново. Покрай абитуренската и завършването на гимназията обаче нямах особено време за четене и бях изостанала с книжното си предизвикателство, затова исках нещо бързо - за час макс. Разгледах богатата колекция на Storytel и ето как попаднах на "Странният случай на Бенджамин Бътън" 👉🏼

Оригинално заглавие - "The curious case of Benjamin Button"
Автор - Франсис Скот Фицджералд
Издателство - Фрея
Брой страници - 48
Година на издаване в България/чужбина - 2022г./1922г.
Вид корица - мека
Цена - 9.90лв

За автора:

Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота, а произходът му е смесен южняшко-ирландски. Дадени са му три имена по подобие на автора на националния химн на САЩ – The Star Spangled Banner („Знаме, обсипано със звезди“), който му е далечен роднина. Баща му, Едуард Фицджералд, благородник от южните щати, прави опити да се занимава с търговия, но бизнесът му с мебели се проваля. Мери Маккилън, майка му, е дъщеря на преуспяващ бакалин на едро. Тя се посвещава изцяло на единствения си син. Семейството се мести често, но накрая се установява в Сейнт Пол през 1918 г.
Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“ (1909). През 1913 г. Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 г. е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей – той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ – роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Демобилизирал се през 1919 г., Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ (Babes in the Wood) е публикуван в списание „Умната група“ (The Smart Set). Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918 г. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 г. се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичния еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 – Франсес. „Красиви и прокълнати“ (The Beautiful and Damned), вторият роман на Фицджералд, описва Антъни Пач, интелигентен и чувствителен, но слабохарактерен мъж, който изхарчва парите си от наследство в пиене. В края на романа той е изгубил заедно с жена си илюзиите за красота и истина. Тази книга не е посрещната добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът на Фицджералд, „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма.

 През 1926 „Великият Гетсби“ е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великия Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“ (1934), който той ревизира многократно. Фицджералд се връща в САЩ през 1937 г. и се заселва в Холивуд, където заживява с Шейла Греъм, репортерка на клюкарски рубрики. Той работи над различни филмови сценарии, но завършва само един, „Трима другари“ (1938), преди да бъде уволнен поради непродуктивност. Сценарият е базиран върху едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. В писмо до дъщеря си от Холивуд (1938) Фицджералд пише „това, което правя тук, е последно уморено усилие на човек, който някога се е занимавал с по-стойностни неща и се е справял много по-добре“.

През 1939 г. Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 г. в Холивуд в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 г. при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.

Анотация:

Ф. Скот Фицджералд написва "Странният случай с Бенджамин Бътън" през 1922 г. Авторът отбелязва, че е бил вдъхновен от ироничната забележка на Марк Твен за това, колко жалко е, че най-приятната част от живота е в началото му, а краят е толкова отчайващ.

Интригуваща е съдбата на главния герой, необичайните му трансформации и драматичната му страст към млада жена, с която е осъден да преживее сбъдвания и разминавания.

Проследяваме съдбата на Бенджамин Бътън, роден със странна "болест" в съдбовен ден - в деня, когато свършва първата "велика" война.
Той се ражда старец, който с времето започва да младее и умира като бебе.

Моето ревю:

Не очаквах много от новелата и... не получих много. Досега не съм имала особено очарователни преживявания с писанията на Фицджералд, което се вижда и от мнението  ми изказано в ревюто ми за "Великият Гетсби" (линк тук), но съм си тъпо и упорито. Реших, че този път може би ще е по-различно. Още повече, че вече бях гледала едноименния филм по новелата от 2008г. с Брад Пит и Кейт Бланшет, който ме докара до сълзи не веднъж и даже доста преди да дойде края. Но, какво да се прави, пак бях разочарована... Трудно, мудно и безжизнено действие. Като труп размъкван от грабители - виждаш го, че се движи, ама е насила. Персонажите ми се сториха 2D, като хартиени фигури на вятъра. С изкуствени, зашити усмивки и насилени реплики. След един час, когато "Странният случай на Бенджамин Бътън" най-накрая свърши, бе оставил малко горчив вкус в устата ми. Дори и че свърши работа като за запълване на списъка ми за четене... Харесва ми също, че за пореден път дадох шанс на Франсис Скот Фицджералд, с който да мога да се защитавам, когато изказвам негативно мнение за творбите му. 

Оценката ми за новелата е 2/5 звезди ✨

Благодаря ви за вниманието!

Приятен ден! 🖤