"Всеки в моето семейство е убил някого" от Бенджамин Стивънсън 🩸🗡

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 🩸🗡
Отдавна не бях чела трилъри, но в опит да си намеря следващото интересно четиво, след провален опит с една приключенска класика, реших, че нещо коренно различно от нея ще е добро попадение. Оказах се права. А "Всеки в моето семейство е убил някого" си я бях поръчала преди няма и месец от сайта на Ciela, защото май имаха някакво намаление. Ще призная, че си беше типичен случай на "Осъдих книгата по корицата + много интересното заглавие". Никога не съм го чувала този автор, дори в английския букток не съм го чувала, но това не ми попречи да похарча импулсивно почти 20лв, просто защото имах някакво хубаво пречувствие за нея. Е, оказах се права и за това *ухилено човече* »

Оригинално заглавие - "Everyone in my family has killed someone"

Автор - Бенджамин Стивънсън

Издателство - Ciela

Преводач - Анета Макариева-Лесева

Оформление на корицата - Живко Петров

Брой страници - 399

Година на издаване в България/чужбина - 2023г./2022г.

Вид корица - мека

Цена - 18.90лв

Анотация:

Смайващо забавно пренареждане на каноните на криминалния жанр!

Всеки в моето семейство е убил някого. Някои от нас, по-успешните, са убивали повече от веднъж. Не се опитвам да бъда самохвалко, просто това е истината. И все пак не сме семейство психопати. Някои от нас са добри, други – лоши, а трети просто каръци. Аз съм Ърнест Кънингам. И адски много ми се иска да бях убил този, който реши семейното събиране да се състои в ски курорт. Такива места просто предполагат, че ще се случат драматични събития. Но чак толкова драматични едва ли някой е очаквал.
Дали аз съм убил някого? Е, да.

Кого? Ще научите.

Внимание!
Този роман спазва „Десетте заповеди на детективската литература“ на Роналд Нокс от 1929 г. (виж с. 11). Което не значи, че всичко това вече сте го чели преди, дори напротив...

Моето ревю:

Малко ме учуди интересния, не натрапчив хумор, изпълващ страниците. По принцип повечето пъти хумора в трилърите ме дразни, понеже е като две страни на една монета, ама от едната страна - ако разбирате какво искам да кажа. Като цяло просто не стои на място. Във "Всеки в моето семейство е убил някого" обаче комбинацията е много добра. Кикотиш се и стоиш под напрежение. Стилът на писане на Стивънсън е увлекателен и мелодичен. Четеш ли четеш, докато в един момент не осъзнаеш, че вече си преполовил книгата, мистерията е станала още по-заплетена, а ти си прескочил вечерния си час с поне два часа. Но при все продължаваш да четеш. Изгълтах този роман за три вечери - нещо, което не ми се е случвало от не знам какъв период от време. 

Дори със стабилното си количество смърт, новаторският начин за убиване на някого и непосимостта на персонажите един към друг (като всяко щастливо семейство) романът не затормозява читателите си и историята тече равномерно и донякъде лежерно. 

Изключително учудена останах от множеството обрати, насъбрани към последните страници. За нито един от които не успях да се сетя предварително и да ги превидя. Точно това е странното. С внимателния си подбор на думи Бенджамин Стивънсън чаровно и с лек хумор ти замазва очите, затова накрая се оказваш същисан от развоя на събитията, даже когато всички отговори са били пред теб през цялото време. 

Персонажите бяха разнообразни и интересни. Не бих могла да кажа, че са напълно комплексни и изпипани. Определено авторът не би могъл да се мери с Дж. Р. Р. Мартин, но поне пък си е дописал книгата, за разлика от него... Влюбих се в главния герой и (ако си говорим честно) ми се иска да беше реален. *КЪХЪМ* Но, живота е нечестен, затова просто се надявам за напред Бенджамин Стивънсън и българските издателства да ни радват с още такива произведения!

На "Всеки в моето семейство е убил някого" давам заслужените 4.5/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и останете здрави! 💗