"Някой виждал ли е Шарлот Солтър" от Ники Френч 😶‍🌫️🔪

 Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 🥰 

Миналата седмица AMG Publishing ми изпратиха най-новата книга на Ники Френч като PR пакет с цел ревю, заедно с "Пристрастени Към драмата" от д-р Скот Лайънс (за която ще е и следващото ревю). Тогава все още четях "Квантово радио" от А. Дж. Ридъл, но вече бях към края ѝ и планирах като я свърша веднага да започна "Някой виждал ли е Шарлот Солтър". Демек очаквах общо взето довършването на предишната книга, четенето на тази и писане на ревю за нея в последствие да ми отнеме около седмица, ако не дори седмица и нещо. Дадох си повече време понеже декември месец винаги ми е доста зает. Работейки в сферата на обслужването тогава имам най-малко почивни дни, понеже се изисква повече персонал. А и е месеца, в който с пълна сила осъзнавам, че края на семестъра наближава и започвам да се стресирам ужасно много, опитвайки се да наваксам с един куп лекции и проекти. 

Оригинално заглавие - "Has anyone seen Charlotte Salter?" 

        Автор - Nicci French

        Издателство - AMG Publishing

        Преводач - 

        Оформление на корицата - 

        Брой страници - 532

        Година на издаване в България/чужбина - 2024г./2024г.

        Вид корица - мека

        Цена - 23.95лв

За авторите:

Ники Френч (на английски: Nicci French) е общ псевдоним на английските журналисти и писатели Ники Джерард и Шон Френч, съпруг и съпруга, които пишат заедно и са автори на психологически трилъри.

Журналистите Ники Джерард (родена на 10 юни 1958 г.) и Шон Френч (роден на 28 май 1959 г.) се женят през 1990 г. От 1999 г. живеят в Съфолк, Източна Англия. И двамата са учили английска литература в Оксфордския университет, но не са се срещали там. Двойката има две дъщери, Хадли и Моли, а Ники Джерард има две деца от първия си брак – Едгар и Анна.

Започват да пишат първата си съвместна книга през 1995 г. Първият им роман „The Memory Game“ (Играта на паметта) е издаден през 1997 г. под псевдонима Ники Френч.

През 2002 г. романът им „Killing Me Softly“ (Убивай ме нежно) е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Хедър Греъм и Джоузеф Файнс. Следват още няколко екранизации на техните романи.

През 2011 г. е издаден първият им роман „Черен понеделник“ от поредицата „Фрида Клайн“. В емблематичната им поредица от 8 психологически трилъра главна героиня е психотерапевката Фрида Клайн. В първият роман тя се замесва с опасност за живота си в разследването на отвличане на дете, за който подозира свой пациент.

Анотация:

През декември 1990 г. в малкото градче Гленстед рожденият ден на Алек Солтър е белязан от началото на мистериозни събития. Четирите му деца заедно с двамата синове на семейство Акърли с неохота помагат за организацията на голямото празненство, на което присъстват всички поканени... с изключение на един човек.

Шарлот Солтър я няма.
В началото никой не забелязва отсъствието на съпругата на Алек в шумотевицата освен петнайсетгодишната ѝ дъщеря Ети. А когато палтото на Шарлот е намерено до реката, притеснението на момичето се превръща в паника. След няколко дни същата тази река разкрива зловеща гледка. Мъртво тяло. Но това не е Шарлот Солтър.
Всички я чакат да се върне.
Повече от трийсет години по-късно три от вече порасналите деца Солтър се завръщат в Гленстед при баща си, с когото никога не са били в добри отношения, за да уредят преместването му в дом. Братята Акърли също са в града и са решени да направят подкаст с интервюта за събитията, преобърнали животите на двете семейства.
Отдавна заровени тайни подновяват разследването.
Когато в Гленстед се случва още едно жестоко убийство, лондонската полиция изпраща инспектор Мод О’Конър да поеме случая. И сега тя няма да се спре пред нищо, за да открие престъпника и да разбере каква е връзката със случаите, които са се смятали за приключени преди три десетилетия.
Трилърът от Ники Френч „Някой виждал ли е Шарлот Солтър?“ ще ви потопи в опасен емоционален водовъртеж и ще ви остави без дъх... докато очаквате Шарлот Солтър да се върне.

Моето ревю:

Въпреки всичко това обаче някак това време се смали на пет дни. Между ходенето на лекции, работните дни, домашните задължения, писането на пет курсови работа и поддържането на социалните ми медии, успях да прочета "Някой виждал ли е Шарлот Солтър?" от Ники Френч за точно четири дни... Не мисля че някога съм имала период в живота си, в който съм се чувствала толкова удовлетворена от себе си. Но нека не приписвам заслугите само върху си, защото ако тази книга не беше толкова дяволски добра определено нямаше да успея да се справя толкова бързо!

"Някой виждал ли е Шарлот Солтър?" е втората книга на двойката британски писатели, която чета. Първата беше "Услугата", отново изпратена ми от издателството, и нея харесах също (ревю тук). Не чак толкова обаче. Докато "Услугата" беше солидни четири от пет звезди, "Някой виждал ли е Шарлот Солтър?" се приближава повече към шест от пет звезди хаха Чудя се дали някой автор (двойка автори) могат за една година толкова да подобрят стила си, но се съмнявам. Не мисля всъщност че причината да пиша на първата книга четири звезди някога изобщо е била в стила им на писане. Най-вероятно е било просто моментното ми състояние, което е попречило на погледа ми да попие напълно и по правилния начин думите на страниците. И това ми предположение се утвърди с прочита на тази книга сега.

"Квантово радио", която четох преди нея, беше невероятна. Силна, с добре изградени персонажи, завладяваща научна фантастика, примесена с трилър. Очаквах да ме хвърли в книжна дупка, която да прецака цялото ми четене до края на тази година. "Някой виждал ли е Шарлот Солтър?" обаче беше моето спасение, моята маяк в тъмнината. Да започна да чета нея веднага след "Квантово радио" не само ме извади от споменатата дупка, но дори изобщо не допусна да навляза напълно в нея.

Признавам си, че бях малко скептична първоначално. Притеснявах се, че понеже миналото ми четиво на Ники Френч е била четири звезди, тази ще е три или нещо така. Песимистът в мен се вихреше с пълна сила. Също така се притеснявах, че понеже е първата част от поредица за жена-детектив, която до средата на книгата изобщо не се беше появила, ще остана разочарована от финала. Всичките тези мисли обаче се изпариха бързо-бързо още след прочита на първите няколко страници, които ме захвърлиха насред бурното действие на две семейни драми, които се преплитаха в едно цяло.

Много ми хареса че книгата бе разделена на две части - едната от миналото и едната от настоящето. Бях напълно погълната от представените от авторите емоции на героите и от промяната настъпила в тях през годините, в които им се е налагало да живеят със знанието за случилото се. По невероятен начин бе представена крехкостта на човешката психика, която често може да се срине за неопределен период от време, когато животът ни поеме стремглаво надолу. Но и че понякога най-лошо влияние има не чак толкова негативното, колкото неизвестното. Не знанието те прояжда отвътре. Като някое от онези средновековни мъчения, където са слагали кофа с плъхове на гърдите ти и са държели запалена факла при дъното ѝ. Понякога бавно, понякога бързо, но винаги сигурно - мистерията те убива.

Не мога да си представя мама да изчезне. Да не знам къде е, да не знам какво се е случило с нея. Мисля че това би съсипало и мен. Затова, да видя как такова събитие се отразява на децата на Шарлот Солтър и в какви възрастни се превръщат те след тази травма, бе доста емоционално. Книгата подтиква към силни, дълбоки чувства и много размисли.

Последните сто и няколко страници прочетох буквално на един дъх. След дългото насъбиране на напрежението, тръпнещо очаквах развръзката, която най-сетне да разкрие дали предположенията ми са били правилни. Имах доста теории за това кой е причинил тези вреди на двете приятелски семейства. Понякога тези теории се променяха, заради неща, изказани в последния момент от героите, или факти, излезли на яве. Независимо от нагаждането ми обаче към дадените доказателства и намекнатите причини, се оказа, че не ставам за детектив. Изобщо не бях предвидила кой наистина ще се окаже убиеца, въпреки всичките си терзания. Това обаче ме остави, както леко учудена, така и доста доволна. Обожавам, когато някоя книга успее да ме надхитри, а не е предоставя просто предното тривиално решение на плосък казус.

Нещо, на което аз самата обръщам голямо внимание, както в книгите, които чета, така и в тези истории, които пиша, са героите. За мен те са движещата сила на една творба. Дори ако сюжетът ти е слаб, персонажите могат да изградят една грабваща за читателя атмосфера. Може би затова и "Някой виждал ли е Шарлот Солтър?" ми хареса чак толкова - заради героите. Тези многопластови, истински персонажи, с които можеш да резонираш и за добро, и за лошо. Между тези страници открих едни от най-добре съставните характери и най-реалистичните действия и диалози, които съм чела в скоро време. 

Но какво по-различно да очаквам от библиотеката на издателство като това, където всяка подбрана за издаване творба е на световно известно ниво! 

Изключително благодарна съм на AMG Publishing, че продължават да ми предоставят тези страхотни книги, и наистина нямам търпение да видя как продължава личната история на детектив Мод О'Конър 😶‍🌫️

Оценката ми за "Някой виждал ли е Шарлот Солтър?" от Ники Френч е пълни 5/5 звезди ✨ (даже повече, ако можеше) 

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто! 

Приятен ден и весели празници! ❤️