"Животът невъзможен" от Мат Хейг 🏝

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 💙

Започвам дългоочакваната 2025та година с едно ревю още в първите дни на месец януари. Не планирах толкова бързо да вляза в руслото на нещата, още повече да намеря  време да пиша блог постове, да чета, да слушам аудиокниги и да си пиша дори романа - "Световете на Мърси: Акма'Рил", но неочаквано се оказах с доста време вкъщи "между пръстите си". Новата година ме посрещна с хрема, прераства ща бързо в неприятна кашлица и ужасна отпадналост. Демек напълно добро извинение, че нямам металните сили да пиша доклади и наместо това ще се заема с творческо писане. Какво да правя? Не е като да зависи от мен, нали? *усмихва се сконфузено*

А дори и да зависи то вече съм направила избора си, така че ето и резултата. Първото ревю за 2025та в блога ми ще е и на последната прочетена книга за 2024та година. А това е "Животът невъзможен" от Мат Хейг ⋟

Оригинално заглавие - "The life impossible" 

        Автор - Matt Haig

        Издателство - Locus Publishing

        Преводач - Катя Перчинкова

        Оформление на корицата - Емил Марков

        Брой страници - 469

        Година на издаване в България/чужбина - 2024г/2024г

        Вид корица - мека

        Цена - 28.00лв

За автора:

Мат Хейг (роден на 3 юли 1975 г.) е английски писател и журналист.  Измежду неговите творби се намират, както художествени, така и научни книги за деца и възрастни, често в жанра на спекулативната фантастика.  Хейг е роден на 3 юли 1975 г. в Шефилд. Той израства в град Нюарк в Нотингамшър и по-късно продължава да учи английски език и история в университета Хъл.  От 2015 г. Хейг е женен за Андреа Семпъл и те живеят в Брайтън, Съсекс, с двете си деца и куче. Децата им са обучавани изцяло в домашна среда.

 Хейг се определя като атеист и казва, че книгите са единствената му истинска вяра, а библиотеката е неговата църква. 

Някои от произведенията на Хейг - особено част от нехудожествените книги - са вдъхновени от психическия срив, който е преживял, когато е бил на 24 години. Все още понякога страда от тревожност. Диагностициран е с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието (ADHD) и аутизъм. 

Анотация:

Когато пенсионираната учителка по математика Грейс Уинтърс получава в наследство занемарена къща на остров в Средиземно море от приятелка, с която не поддържа връзка от години, любопитството ѝ надделява. Тя заминава за Ибиса с еднопосочен билет, без туристически справочник и без никакъв план.

Сред каменистите хълмове и по златистите плажове на острова Грейс търси отговор на многобройните въпроси за живота и загадъчната смърт на приятелката си. Това, което открива, е по-странно, отколкото би могла да си представи. Но за да се гмурне в невъзможната истина, Грейс първо трябва да се помири с миналото си.

Изпълнена с чудеса и невероятни приключения, това е история за надеждата и за преобразяващата сила на новото начало. Потопете се в неизвестното с този роман, изпълнен с разкрития − на тайни и на човешката същност − от автор, който знае как да ни накара да се почувстваме по-малко самотни.

Моето ревю:

Чела съм (или по-точно съм изслушала на Storytel) всички негови книги, до които успях да се добера. Може да се каже, че творчеството му бе новооткрита обсесия за мен през изминалата година, и той бързо-бързо се превърна в един от най-любимите ми автори. Лежерният му стил на писане и изключително шантавите му идеи ме грабнаха веднага като читател. Затова и когато с Locus Publishing обсъдихме идеята за колаборация, в която една от книгите бе най-новото негово произведения, нямаше нищо на света, което да ме накара да се откажа. Буквално бях цъфнала от щастие. 

Първо прочетох другата тяхна книга, която ми изпратиха, и направо се влюбих в нея. Оказа се, че Райли Сейгър също би могъл лесно да се превърне в един от авторите начело на класацията ми за любимци, и това напълно си проличава в ревюто ми за "Къщата отвъд езерото", което може да прочетете тук. А в последствие се потвърди и от сегашното ми слушане на аудио версията на "Последните момичета", но за това ще говорим по-нататък. 

Обратно към Мат Хейг - реших да оставя "Животът невъзможен" за последната си книга за 2024та, така че да бъде кулминацията на една и без друго невероятна читателска година. 

Би могло да се каже, че след три негови книги, вече си бях изградила едно стабилно мнение за писанията му. Знаех, че идеите му са доста интересни и честно да ви кажа, понякога също така доста странни. Това обаче не ме притесняваше. Напротив, приемах го като един от най-големите му плюсове като автор. След невероятните "Среднощната библиотека", "Как да спрем времето" и "Причините да останеш жив" очаквах от "Животът невъзможен" много, ужасно много. Книгата обаче доживя до очакванията ми едва от средата нататък.

Спокойно ви съобщавам, но с лека мъка в гласа, че донякъде бе доста по-слаба от предишните му. Не казвам, че бе неприятна за четене, нищо такова, просто не ме грабна чак толкова, колкото останалите. Началото започна доста разхвърляно и не успях да се потопя в историята напълно. Главната героиня малко или много ме изнервяше с непрестанните си депресивни и негативни мисли, които по никакъв начин не отговаряха на авантюристичните ѝ дейности. Не може да събереш куража и силата на духа да се преместиш да живееш на Ибиза, в къща завещана ти от човек, който не си виждал от години, и с който реално никога не сте имали някакви Бог знае какви отношения, и после постоянно и неотменно да ръмжиш и оплюваш всяко растение, всеки човек и всеки залез. За мен лично едното по никакъв начин не отговаря на другото. Идеше ми да я хвана за раменете и да ѝ изкрещя "Вземи се стегни!" директно в лицето. 

Когато прехвърли първите стотина страници обаче, нещата се раздвижиха най-сетне. Сред редовете започна да се прокрадва глътка свеж въздух, примесен с тайнствена криминална мистерия и деликатна научна фантастика. Забележителното в книгите на Мат Хейг е точно този усет на научна фантастика. "Животът невъзможен" го притежава, както и повечето му останали книги. Но това не е типичната научна фантастика, то е просто един тип представяне на "мистериите на Вселената", но повечето през човешката, леко философска призма, отколкото през чисто научната призма, което внася малко свежест измежду всички останали научно фантастични произведения, базиращи се изцяло върху физични, химични и биологични термини.

"Животът невъзможен" обаче е наистина рядко цвете. На първо място - главната героиня е седемдесет и две годишна вдовица, която на всичко отгоре е изгубила преди много години детето си. На второ място - в сюжета е загатната и някаква част, която се приравнява към трилър реалността, но типично в стила на Хейг, тя също се разглежда повече откъм страната на човешкото разбиране, отколкото откъм наистина трилър жанра. На трето и последно място - включва ме и леко невероятния акцент, намирисващ на супергерои, но за пореден път без силно основаване и върху това. 

При все "Животът невъзможен" ми хареса. За съжаление, както вече споменах, това се случи едва от средата към края, но пък за щастие, в чест на пристрастяването си към творчеството на Мат Хейг, което бях изпитала по-рано през годината, преглътнах мъката и преживях тези начални спазми, което си в крайна сметка си заслужаваше.

Оценката ми за "Животът невъзможен" от Мат Хейг е 4/5 звезди ✨ 

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и Честита Нова Година! ❤