"Последните момичета" от Райли Сейгър 👀

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 👀

Продължаваме с ревютата за януари с първата аудиокнига на 2025та година, на която се насладих чрез абонамента си в Storytel. Когато приключих с предишното си четиво в края на миналата година, си оставих ден-два да си почина от емоциите, които бе възбудила в мен, и също така за да си избера следващата аудиокнига. Трудно, но забавно решение, включващо много съветване с майка ми, която в последната година и нещо си заслужи титлата "Кралица на аудиокнигите", изслушвайки над четиридесет такива в разстояние от дванадесет месеца. Накрая се спрях върху единствените останали ми две произведения от Райли Сейгър, които по чудо намерих със страхотния прочит на Десислава Знаменова. Ако сте чели ревюто ми за "Къщата отвъд езерото" от Райли Сейгър, то вече сте разбрали че още в първите сто страници той се превърна в един от авторите в Топ 10 класацията ми. Ако не сте го чели, може да го намерите ето тук. 

А сега към ревюто на втората книга, която погълнах от Райли Сейгър - "Последните момичета" ➡

Оригинално заглавие - "Final Girls" 

        Автор - Todd Ritter

Издателство - Locus Publishing

Преводач - Деница Райкова

Брой страници - 462

        Аудио платформа - Storytel Bg

        Часове - 12 часа и 54 минути

        Година на издаване в чужбина/в България - 2017г./2021г.

        Цена - 19.00лв

За автора:

Тод Ритър е роден през 1974 г. в Пенсилвания, САЩ. Баща му е препаратор, а майка му е банков касиер. Израства в провинциална Пенсилвания. Следва кинология и журналистика в периода 1992 – 1996 г. в университета на Пенсилвания, като по това време започва да работи като филмов критик. В продължение на 17 години работи като журналист, редактор и графичен дизайнер. В периода 1997 – 2007 г. работи като копирайтър в Courier News в Съмървил, Ню Джърси, а в периода 2007 – 2014 г. работи в Star-Ledger, най-големият всекидневник в Ню Джърси. Като журналист прави интервюта и отразява множество криминални разследвания.
Първият му роман „Съобщение за смърт“ (Death Notice) от поредицата „Кат Кембъл“ е издаден през 2010 г. В малкото градче Пери Холоу в Пенсилвания е открит труп балсамиран и със зашити устни в самоделен ковчег, своеобразна „визитна картичка“ на сериен убиец, който още преди смъртта на жертвата е изпратил съобщение за това да пресата. Въпреки участието на оперативната група от Бюрото за разследване на Пенсилвания и ръководителят ѝ Ник Донъли, щефът на полицията, Кат Кембъл, прави допълнителни действия, за да открие убиеца.
През 2014 г. е издаден хорър романът му „Нещата в полусянка“ (Things Half in Shadow) под псевдонима Алън Фин. От 2017 г. започва да публикува като нов писател под псевдонима Райли Сейгър.
Първият му роман като Райли Сейгър, психотрилърът „Последните момичета“, е публикуван през 2017 г. Куинси Карпентър е „член“ на своебразен клуб – „Последните момичета“, който са оцелели при жестоки масови убийства. Когато Лиза, първата от Последните момичета, е открита мъртва във ваната си, с прерязани вени, а втората, Сам, се появява на прага на Куинси, тя трябва да преосмисли миналото си и да открие истината. Романът става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и го прави известен.
През 2019 г. е издаден трилърът му „Заключи всички врати“. Младата и разорена Джулс Ларсън е наета да наглежда апартамент в Бартолъмю, една от най-прочутите и загадъчни сгради в Манхатън. Там среща друго момиче на същата позиция – Ингрид, която ѝ доверява, че Бартолъмю не е каквото изглежда, а на следващия ден Ингрид изчезва. Джулс се надпреварва с времето, за да открие и разобличи убиеца и да изкара на бял свят скритото минало на сградата.
Член е на Асоциацията на писателите на трилъри на Америка и на Асоциацията на международните писатели на трилъри.
Тод Ритър живее със семейството си в Принстън, Ню Джърси.

Анотация:

Преди десет години колежанката Куинси Карпентър отива на ваканция с петима приятели и се връща сама: единствената оцеляла от клане, достойно за филм на ужасите. В миг тя се превръща в член на клуб, към който никой не иска да принадлежи – група оцелели, познати като „Последните момичета”. Лиза, изгубила девет състудентки от университетския женски клуб, убити с нож от изпаднал възпитаник на колежа; Сам, сблъскала се с Мъжа с чувала по време на смятата си в „Найтлайт Ин”; а сега и Куинси, която тича окървавена през гората, за да избяга от Пайн Котидж и мъжа, за когото говори само като за „Него”. И трите се опитват да оставят кошмарите зад гърба си, и въпреки опитите на медиите да ги съберат в ексклузивно предаване никога не се срещат.
Към момента Куинси се справя добре – може би дори страхотно, благодарение на предписания ксанакс. Има си грижовен /почти/ годеник – Джеф, популярен блог за домашни сладкиши, прекрасен апартамент и терапевтично присъствие в лицето на Куп – полицаят, спасил живота й преди толкова много години. Паметта й дори не й позволява да си припомни събитията от онази нощ: миналото е дълбоко заровено.
Поне докато Лиза, първата от Последните момичета, е открита мъртва във ваната си, с прерязани вени, а втората, Сам, се появява на прага на Куинси. Профучавайки през живота на Куинси като вихър, Сам явно възнамерява да я накара да изживее отново миналото, с все по-тежки последици. Всички те карат Куинси да се запита защо всъщност я търси Сам. А когато на бял свят излизат нови подробности за смъртта на Лиза, животът на Куинси се превръща в надпревара с времето, докато се опитва да отдели истините на Сам от лъжите й, да се изплъзне на полицията и настървените репортери, и – най-жизненоважното – да си спомни какво всъщност се е случило в Пайн Котидж, преди започнатото там преди десет години да бъде довършено.

Моето ревю:

Първо искам да попитам дали само аз имам навика винаги да слушам аудиокнигите на малкооо по-бърза скорост от обичайния прочит? Защото в коментарите в Storytel под "Последните момичета" прочетох един куп оплаквания, че прочита на Десислава Знаменова бил изключително "муден" и се чудех колко точно от слушателите не са наясно с опцията за промяна на скоростта на слушане? Или пък може би просто са търсели нещо, от което да се оплачат.... Понеже, честно казано, с такъв невероятен четец и толкова завладяваща история, подобни изказвания ми изглеждат повече като търсене на извинения, за да бъдат недоволни. 

А творбата на Райли Сейгър за пореден път надмина очакванията ми. "Къщата отвъд езерото" бе първият ми сблъсък с него, затова когато започнах "Последните момичета" имах нещо на ум и в никакъв смисъл не останах разочарована от очакванията си. Не бих могла да определя коя от двете ми хареса повече, но ако трябваше да го направя, най-вероятно щеше да е "Последните момичета". Деликатната комбинация от психологически трилър и напрягаща мистерия, с привкус на драма и романтика, наистина създават магическо изживяване за читателя. Би било доста омекотено, ако кажа, че я изслушах на един дъх, защото това е една от малкото книги, които съм си пускала дори в прозорец от време за пет минути или по-малко, просто понеже искам да науча още малко. Факта, че самата Куинси, главната ни героиня, не си спомняше всички детайли правеше нещата още по-интересни. Би могло да се каже, че в последно време ми върви на героини със загуба на паметта, имайки предвид, че книгата, която четях на хартия паралелно със слушането на тази, бе "Всички цветя в Париж" от Сара Джио (ревюто за нея може да намерите тук), където основният персонаж бе претърпял инцидент, довел до амнезия. Случаят при "Последните момичета" е мъничко по-различен, понеже там амнезията е причинена от преживяването на травмиращи събития и опита на мозъка на Куинси да се справи със спомените като ги подтисне някъде надълбоко. Възможността да следим събитията от миналото в главите, където Райли Сейгър, ни връщаше там, и да видим от първо лице какво бе преживяла Куинси в онази хижа в гората, редом с нея самата, докато тя си спомня малки детайли и сцени, бе много вълнуващо. Този метод на разнищване на ситуацията ми хареса изключително много, понеже следиш разкриването редом с любимият ти герой, и често изживяваш подобни на неговите емоции при научаването на нещо ново. 

С тъжна нотка в гласа си (писателския си глас очевидно) споделям, че не успях дори малко да се приближа до извършителя. Имам предвид... Да му се не види, ама изобщо не бях близо. На моменти мислех, че съм на правия път и после *БАМ* едно голямо НЕ. Въпреки това не бих могла да съм по-доволна от развитието на събитията, понеже за разлика от разкритията в повечето трилър книги, тук реално имаше логика да е този, който беше. Или поне малко, което си ми е напълно достатъчно. 

Определено се радвам, че това бе първата ми аудиокнига за тази година, тъй като даде едно добро начало, на една надежда за невероятна читателска година. Поради същата причина и продължавам слушането с втората книга на Райли Сейгър в Storytel и последната издадена в България - "Заключи всички врати", която вече съм преполовила, и за която най-вероятно скоро ще научите повече :)

На "Последните момичета" от Райли Сейгър давам очакваните пълни 5/5 звезди ✨

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден и много книжни приключения! ❤