"Злодей" от В. Е. Шуаб

 Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 💟

Въпреки че по принцип съм свикнала да свързвам името на В. Е. Шуаб с невероятни фентъзи поредици и самостоятелни книги като "Четирите цвята на магията" (ревю тук) или "Невидимият живот на Ади Лару" (ревю тук), то определено не мога да кажа, че лекия й скок към близкия жанр на научната фантастика е бил грешка за кариерата й на писател. Даже с ръка на сърце мога да заявя, че научната фантастика й се отдава също толкова лесно, колкото и чистото магическо фентъзи, което срещаме в една от най-известните й поредици. И въпреки липсата на много чисто научни факти, които реално често се натрапват в някои фантастични книги и малко или много достигат до дразнещо ниво на подробност, "Злодей" бе достатъчно научна, че читателя да усети тръпката от разликата между фентъзи и фантастика. 

Сега, след като изяснихме това, нека продължим към същинското ревю »

Оригинално заглавие - "Villains" 

        Автор - V. E. Schwab 

        Издателство - Емас

        Преводач - Елена Павлова

        Оформление на корицата - Стоян Атанасов

        Брой страници - 376

        Година на издаване в България/чужбина - 2021г./2013г.

        Вид корица - мека

        Цена - 19.00лв

За автора:

Родена е на 7 юли 1987 г. в САЩ, в семейството на британска майка и баща от Бевърли Хилс, Калифорния.

Първият ѝ роман „The Near Witch“ (Близката вещица) е публикуван през 2011 г.

През 2013 г. е издаден фентъзи романът ѝ „Vicious“, в който темата е за противоборството на двама бивши съколежани, които владеят суперспособности. Романът е определен от Американската библиотечна асоциация за една от най-добрите фентъзи книги на годината и е приета за екранизиране.

През 2015 г. е издаден романът ѝ „Четирите цвята на магията“ от едноименната фентъзи поредица. Лондон е разделен на четири магически части – Червения, Белия, Черния и Сивия, като първият е процъфтяващ, другият гладуващ и враждебен, в третия магията е унищожила живота, а в четвъртия магията е забравена. Главният герой Кел е магьосник антар – посланик на кралете и едновременно дребен контрабандист. За една от сделките си получава опасен магически артефакт и трябва да бяга, срещайки по пътя си джебчийката от Сивия Лондон Делайла Бард, копнееща за приключения. Двамата ще трябва да се преборят с неизвестния враг.

Виктория Шуаб живее в Нашвил.

Анотация:

В. Е. Шуаб и този път вдъхва живот на нов фантастичен свят, мрачен, но абсолютно завладяващ. Свят, където да имаш суперсили не е равнозначно на това да си герой.

Ели и Виктор са съквартиранти в университета. Брилянтни, арогантни, самотни момчета, разпознали интелекта и амбицията един в друг. Техният споделен изследователски интерес към преживяванията, близки до смъртта, и към свръхспособностите разкрива възможност за интригуващ експеримент – при определени условия и при завишено количество адреналин всеки би могъл да се сдобие със суперсили. Но прилагането на теорията на практика променя живота на момчетата завинаги...

Някога обединявани от амбиция, десет години по-късно Виктор и Ели се намират от двете страни на закона – единият тъкмо е излязъл от затвора, а другият работи съвместно с полицията. Ели, заедно с партньорката си Серина, преследва хора със суперсили, уж предпазвайки света. А единствената мисия на огорчения Виктор и новата му дружка Сидни е отмъщение. Приятели, превърнали се във врагове, и сестри, обърнали се една срещу друга, изпитват границите на жестокостта в търсене на възмездие. Но кой ще оцелее накрая? И какво всъщност е способно да те превърне в злодей?

Моето ревю:

Не съм напълно сигурна какво очаквах преди да започна "Злодей". Определено не се захванах с нея, понеже бях супер нахъсана да я чета или е била в TBR списъка ми от години. Е, тя всъщност донякъде беше де. Просто защото си я закупих преди години, когато излезе на българския пазар, от един Панаир на книгата, впечатлена от целия шум покрай авторката като цяло. Така и не стигнах до нея обаче в следващите три години. Просто си стоеше там, самотна и леко забравена. Дори след като прочетох трите книги на "Четирите цвята на магията", "Невидимия живот на Ади Лару" и "Gallant" така и не придобих желание да се захвана със "Злодей". Донякъде ме спираше и факта, че имах само първата книга на двулогията (която май се очаква да стане трилогия), а другата книга я нямаше никъде в електронен формат, пък като беден студент много не ми се щеше да я купувам.

И такава бе съдбата на "Злодей" до един съдбоносен ден, в който от немай къде, просто понеже ми се четеше научна-фантастика, но по-възможност някоя малко по-лесна за възприемане от тези на Блейк Крауч да речем, я захванах нея. Имам високо мнение за писателските умения на В. Е. Шуаб и смятам, че е с право. Тя е един не само талантлив майстор на думите, но и невероятно креативен човек, чиито светове и герои са живи, дишащи и повечето пъти - плашещи. Всичките й предишни произведения ме бяха поглъщали от първата страница и тази не бе по-различна.

Доста от самата история на "Злодей" се разбира в анотацията, което обаче по никакъв начин не променя преживяването, тъй като по мое мнение основното въздействие на творбата се крие в емоционалността на героите и отношението помежду им. В началото виждаме ясно разграничение между добрия и лошия персонаж, но нека това не ви заблуждава. В последствие границите се размиват постепенно, докато накрая яснота в характерите на Ели и Виктор и в социалното им положение, не бъдат напълно неоткриваеми. Това е може би чертата на тази й книга, която най-ми хареса. Чисто човешката тема. Погледът й над ефектът, който съревнованието в професионален план и желанието за достигане на съвършенство имат и как могат да провалят дори най-близките отношения между двама човека. Защото реално в основата си, в еволюционен план, хората сме точно това - едни непрестанни извори на енергия. Енергия, която дори подсъзнателно влагаме в усъвършенстване. Усъвършенстване, което за съжаление винаги води до желанието да сме по-добри от другия, да стоим над него, да бъдем повече. Вечното съревнование между хомосапиенс е и една от причините за тази наша общочовешка история на кръвопролития. 

Пък университетската, научна част от "Злодей" беше невероятен завършек за тази история на приятелството и колапсът му. Наистина се насладих на обясненията зад експериментите, които извършваха с привичната за "лудия учен" целенасоченост. 

На "Злодей" от В. Е. Шуаб давам 4.5/5 звезди ⭐

Благодаря Ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен четене и продуктивен ден! ♡