"Пазители" от Дийн Кунц 🐕

 

Здравейте, книжни дракони! Скъпи приятели, читатели и писатели! 🐶

С голямо учудване забелязах, че в последно време в блога старателно съм ви показала своята романтична страна с доста последователни ревюта на любовни книги ("Пънк 57" от Пенелъпи Дъглас, "Невидимият живот на Ади Лару" от В. Е. Шуаб, "Девети Ноември" от Колийн Хувър и т.н.) Затова сметнах за нужно да ви подсетя, че обичайно се наслаждавам далеч повече на произведения от хорър жанра. А прекрасен пример за това е едно от четивата ми от втората половина на 2023та - "Пазители" от Дийн Кунц ↠

Оригинално заглавие - "Watchers"

Автор - Дийн Кунц

Издателство - Плеяда 7

Брой страници - 527

Година на издаване в България/чужбина - 1993г./1987г.

Вид корица - мека

Цена - 12лв

За автора:

Дийн Рей Кунц е роден на 9 юли 1945 г. в Евърет, щат Пенсилвания. Като малък редовно е малтретиран от алкохолизирания си баща, което, заедно със смелостта на майка му да се противопостави на съпруга си, е повлияло на неговото творчество. Започва да пише още през студентските си години в Университета Шипенсбург и печели награда в конкурс за литература на списание „Атлантик Монтли“.
За да издържа семейството си Дийн Кунц работи в държавна програма за помощ, защита и обучение, на деца в неравностойно положение. Още тогава започва да пише през нощите и почивните си дни, като първият му роман излиза през 1968 г. Той напуска програмата, тъй като вижда, че тя не е така „благородна и прекрасна“, а упражнява само насилствен контрол върху децата и голяма част от парите за тях „изчезват някъде“. Това оформя и бъдещите му политически виждания на недоверие към правителството и защитата на гражданските свободи. Дийн Кунц е републиканец и редовно подкрепя техните предизборни кампании.
Кунц започва работи като учител по английски в крайградски квартал на училище извън Харисбърг, като едновременно продължава да пише, общо около 10 произведения научна фантастика. След година и половина авторът получава предложение от жена си в продължение на пет години да се занимава с писателска дейност, и ако не пожъне успех, да остави литературата, а през това време тя да издържа семейството.
През 1970 г. той започва да пише трилъри и романи на ужасите като издава дори по осем произведения на година. По препоръка на издателите си започва да използва псевдоними, тъй като, според тях, читателите не харесват автори, които постоянно сменят жанра си. През своята писателска кариера Дийн е използвал псевдонимите: Аарон Уолф, Антъни Норт, Брайън Кофи, Дейвид Акстън, Деан Дуайър, Джон Хил, Лей Никълс, Оуън Уест, Ричард Пейдж. По-късно Кунц купува правата за тези романи, за да носят неговото име, но само три са преиздадени след преработка от писателя.
Едва 10 години, след като изцяло се отдава на писане, Кунц прави първия си голям пробив с романа „Шепоти“. Други две книги – „The Key to Midnight“ и „Панаирът“ също са продадени по 1 млн.екземпляра. Неговият първи бестселър е „Demon Seed“, чиито продажби скачат, след като излиза филма със същото име през 1977 г., и той продава над два милиона копия за една година. От 1979 г. неговите книги с меки корици (джобно издание) редовно стават бестселъри. Първият му роман с твърди корици, който става бестселър през 1986 г. е „Непознати“ (Strangers).
Четиринайсет негови произведения са оглавявали класациите на „Ню Йорк Таймс“ („Входът за рая – платен“, „Обсебване“, „Полунощ“, „Студен огън“, „Лошо място“, „Убежище“, „Драконови сълзи“, „Наслада“, „Единственият оцелял“, „Съпругът“, „Odd Hours“, „Relentless“, „Какво знае нощта“, „Шадоу Стрийт 77“), което го прави един от дванайсетте писатели постигнали този успех. Дийн Кунц е плодотворен и разностранен писател, един от най-добрите разказвачи на Америка. Автор е на над 105 романа, както и на множество разкази, като общият продаден тираж на произведенията му възлиза на 450 милиона копия, преведени на 38 езика. Според „Ню Йорк Таймс“ творчеството му е „психологически сложно, майсторски изпипано и изцяло задоволяващо нуждата ни от пулсиращ адреналин“, а списание „Ролинг Стоун“ го нарича „най-популярния писател на съспенса в Америка“. През 2008 г. той е бил шестият в света най-високо платени автор ($ 25 млн. годишно), заедно с Джон Гришам.
Започвайки от 1977 г. по книгите му са заснети много филми.
Има създадена Асоциация на феновете на Дийн Кунц. Писателят е ставал и жертва на кражба на самоличност, след като са публикувани произведения под неговото известно име от друг писател.
От 2006 г. Дийн Кунц живее в Ориндж Каунти, Южна Калифорния (където се развива и действието на голяма част от романите му), със съпругата си Герда, и кучето Анна (златен ретривър).
Анна е наследник на кучето Трикси Дийн, герой на няколко романа и разполагащо със собствен сайт. Кучето Трикси е вдъхновило няколко произведения на Кунц, в които се разказва за живота през кучешките очи. Приходите от тях са дарени за благотворителни цели. То е и участник и в други от най-новите му романи и в мемоарната книга „Голям малък живот“.

Анотация:

От правителствена лаборатория, която се занимава с генетичните изменения избягват две същества. И двете притежават изключителни способности, но ги дели нетърпимост и омраза, защото олицетворяват доброто и злото. Ужасяващото е, че и двете са на свобода.

Моето ревю:

Изминалата година реших, че нещо, което искам да подобря в читателския си живот бе запознанството ми от по-близък план с някои автори, чиито произведения знам че са ми харесали. Може би за някои от вас твърдението ми звучи елементарно, но това, което искам да кажа е "Да прочета и да наваксам с техни книги, за да съм сигурна, че реално писателя ще ми стане любим". По тази логика прочетох доста от творбите на Стивън Кинг, Колийн Хувър, Джо Хил и, разбира се, Дийн Кунц.

Преди "Пазители" от неговите романи бяха чела също така "Фалшива памет" (ревю тук) и "Шадоу стрийт 77" (ревю тук). Двете изключително много ми бяха харесали, а още от първите страници знаех, че стилът на писане на Кунц ще бъде превратна точка за читателя в мен. Началото обаче настъпи, когато се захванах с "Пазители"!

Историята, спотайваща се като мистично създание сред страниците, е ужасяваща и трогваща, стряскаща и разтърсваща, плашеща и тъжна. Това е една история за правото на живот, за доброто и лошото, за страха от смъртта и за морала. В нея се сблъсква целия спектър от чувства, майсторски представяни от опитния Дийн Кунц. Правилния подбор на думи, невероятната подредба на елементите от сюжета, деликатното изпипване на детайлите довеждат неминуемо към един напрегнат край. А ще ви се иска книгата никога да не свършва... 

Четях "Пазители" и с всяка страница все повече разсъждавах. Разсъждавах върху човешките идеали, които се опитваме да наложим върху природа, която е съществувала много преди нас, и която ще продължи да се развива много след нас. Разсъждавах за преплитането на черното и бялото, на ин и ян в ежедневието, за това как накрая всичко се оказва просто едно сиво, но в различни нюанси. Тази творба наистина поставя под въпрос много философски и общочовешки теми, разгръщайки и разплитайки ги. Конкретен отговор не се дава на никоя, но не е и нужно. Разбираш, че е трябвало да научиш нещо от нея, когато по време на кулминацията роптаеш за участта, както на добрите, така и на лошите.

През цялото време бях напълно убедена кои са праведните и кои са грешните персонажи (човешки и не човешки). След като затворих и последната страница, осъзнах че вече не съм толкова убедена, колкото бях в началото. Всичко е повече от това, което изглежда на пръв поглед.

"Пазители" от Дийн Кунц е превъзходно (извинете за всичките тези хвалби) писание, което зад динамичния си хорър сюжет за едно куче и едно чудовище, завличащи в борбата си куп хора, крие също толкова динамични възгледи... Затова и заради всичките пъти, в които подскачах с разтуптяно сърце, когато чуех някакъв необичаен шум, докато четях, давам на

"Пазители" от Дийн Кунц заслужените 5/5 звезди ⭐

Благодаря ви, че останахте с мен до края на ревюто!

Приятен ден, приятна седмица! 💟